Bond, James Bond
Forrest, Forrest Gump
Лидия … Стайкова
Децата на една съученичка се научиха да се представят на фамилия още с проговарянето си, а аз още не мога да свикна да ползвам фамилното име за друго освен попълване на поле, в което е указано да го впиша.
По природа съм флегматична, и когато се разбързам твърде много, ме питат дали съм добре. Сигурно защото отнякъде знаят, че бързането ми причинява запек. Така съм и с мисленето. Баща ми казва, “Поумняваш бавно, неусетно почти”.
Нямам добра пространствена ориентация, както и сляпо доверие в техниката. Разсеяна съм, и вероятно не бих се научила да карам друго освен сенокосачка.
Когато ме питат, се чувствам длъжна да отговоря и да говоря истината, даже когато всъщност никой не се интересува наистина от нея. Което обяснява симпатиите ми към някои хора, които общността смята за луди. Нямам ясна представа какво общността мисли за мен, понеже не отделям време да мисля за това, но се старая да се науча да премълчавам … поне това мога да направя, ако не се науча да лъжа.
Това са няколко причини да предпочета идиота от Алабама, Форест Гъмп, пред лъскавия светкавично мислещ джентълмен, Джеймс Бонд. Мисля, че някак си прилягаме.
Едно от местата, където бих живяла е двуетажна боядисана дървена къща в гората. А откак чух “Може да не съм много умен, но знам какво е любовта. От мен ще излезе добър съпруг.”, се чудя дали бих се омъжила за Форест.
Не, не мога да ти кажа много повече за филма, за да се насладиш на изненадите. Само ще ти кажа, че със сигурност няма да знаеш какво ще се случи от началото (времената на Елвис) до края (появата на СПИН-а). Не помня колко пъти съм гледала филма, поне веднъж годишно откакто се появи през 1994 ( имам нужда да го гледам редовно, както доскоро препрочитах всяка година “Малкия Принц”).
Можеш да го приемеш като още някой и друг урок по Америка (подобно на South Park). За мен по-скоро е образование за сърцето от онзи тип, който не ти крещи, “Чавдарчето е добро другарче”, а ти шепне някак … сублиминално. (Основната разлика между мен и Форест е, че знам думички като последната. Дали това може някак да попречи на връзката ни? Я да питаме Невенчето.)



4 Отговори so far ↓
kariya // май 29, 2007 at 10:12 am
Аз думи нямам - чужди ще използвам…
Ако моженето беше равно на желанието – критерият би бил неважен.Върховното в езика е –безсилието да изкаже.Аз никоя съм. А ти кой си?Ти също ли си никой?Тогава двама сме. Но не издавай - че те ще ни навикат.Колко е мрачно да си някой- и като жаба мокра -да казваш цял ден свойто име -пред възхитена локва!
lyd // май 29, 2007 at 10:49 am
“Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!”…
kariya // май 29, 2007 at 12:25 pm
Няма нищо ужасно. Ти пишеш писма до света, който никога няма да ти пише. Пишеш за естествените, простите неща от живота с техния нежен смисъл. Просто и красиво. Нищо ужасно няма тук.
lyd // май 29, 2007 at 1:30 pm
Остави коментар