полетът на костенурката

С Лъчо измислихме нещо, което споделих с Радина и Димитър, които казаха, че одобряват и биха се включили. Ето идеята, за която Лъчо каза “Хм, ами как никой досега не се е сетил?” и с която смятаме да станем пророци в собственото си село:

За да предотвратим съсипването на планетата, искаме да покажем, че положението е критично и че всеки от нас може да помогне.

Смятаме да снимаме два вида кратки клипчета, в които ясно и достъпно показваме по един ефект от затоплянето или по едно нещо, което всеки от нас може да направи – индивидуално или в група. На клипчетата ще говорим ние, т.нар. “обикновени хора”.

Защо клипчета?

Защото повечето хора са навикнали с тази медия и я възприемат по-лесно от текстовете за четене. (Разбира се текстовете могат да бъдат друго начинание, сега обсъждам само клипче кампанията).

Защо кратки?

За да е по-голяма вероятността да бъдат гледани. An Inconvenient Truth е хубав филм, но не е нещо, което би се гледало масово. (Друг е въпросът как ще стане така, че да се гледат масово).

За да представяме ярко само по една идея, която да се набие в главите на хората. Ако са повече, едва ли ще бъдат запомнени наведнъж.

Защо ние?

За да покажем, че “обикновените малки хора” са загрижени и че могат да направят нещо.

Ако не ти стиска да се снимаш?

Ето възможност да се научиш да говориш пред други и да станеш по-уверен. Ама ако искаш да помогнеш и не си готов да говориш пред света, има и други начини – да речем да намериш информация и да я “смелиш”, да я предоставиш в простичък и достъпен вид, за да може да бъде представена във видео от друг. Това включва и текст, и графика – абе, каквото можеш! Давай и идеи.

Да направим ли специално място?

Където да се появява информация, където да се дискутира? Може, но хората няма да се сетят сами да отидат там. Така че освен на това място, което да служи за депо и щаб, предлагам всички да ъплоадваме в нашите собствени блогове и сайтове, като даваме и линкове за промотиране на “щаба”.

Как да разпространим идеята?

Да пишем и кажем на приятели, познати, съученици, състуденти, колеги. Да пишем на непознати хора, които се интересуват – клубове и пр. Организации. Да използваме всички езици, които знаем, всички връзки, които сме създали досега.

Колко време ще ни отнеме?

Всеки може веднъж седмично (или колкото му се откъсне от сърцето) да се запознае с една идея и да я сподели с думи прости във видео или да помогне на друг да направи видеото, най-малкото като му предостави обработената идея.

Айде, чакам коментари и пускайте мухата навсякъде!

Най-щастливите хора на света са африканците и латиноамериканците. Българите са сред най-нещастните.

Това са резултати от сравнителни изследвания на културата. Ако не си чел някоя от издадените от “Класика и стил” книги, то поне си чувал за тези статистики от телевизията.

Как се правят такива изследвания? Задават се въпроси на големи извадки от населението и разбираме как се самоопределят хората. Щом някой казва, че се чувства щастлив, едва ли ще сме прави ако го наречем нещастен и обратно.

Учените глави, обаче, затова са учени, за да анализират резултатите от изследването и да ни предложат обяснение на явлението. Ето как обясняват разликите в субективното усещане за щастиие / нещастие:

Според учените, някои култури се чувстват нещастни, понеже имат ужасно много задръжки. Те се чувстват подтиснати, защото не смеят да изразят себе си, подтискат чувствата си, и в резултат не си позволяват да бият когото си поискат, нито пък да се сношават с когото си поискат.

Винаги ли ще сме нещастни? Спокойно, ситуацията се променя. Мисля, че има предпоставки да се превърнем в щастлива нация. Все повече млади хора могат да си позволят да изливат чувствата си под формата на физическо и вербално насилие над хора, рушене на обществена собственост, както и все повече секс от все по-ранна възраст. Имаме си и достъп до телевизии, които предлагат латино и афро ролеви модели под формата на музикални клипове и сериали.

Кое, обаче, продължава да пречи на тези млади хора да бъдат истински щастливи? Нуждата да бъдат смятани за cool. Е, навсякъде по света хората искат да минават за готини, но някъде този имидж е по-лесно достижим, другаде не толкова. Тук не е достатъчно да се появиш в дрешките на любимата си чалга или рап звезда. Ценностите, с които си израснал включват още и скъп мобилен телефон, хубава кола, жилище, алуминиева дограма, дипломи. А тези неща струват пари.

За да изкараш тези пари се налага да си размърдаш задника. Тук парите се изкарват основно от родителите, понеже децата трябва да вземат няколко дипломи, не бива да се разсейват, пък и бива да си поживеят малко.

Ето откъде идва разликата между поколенията. Едните си позволяват да си поживеят, а другите не. Едните изкарват парите и се сдухват, за да е възможно другите да харчат и да се кефят.

Ако родителите спрат да налагат скъпоструващи ценнности, всички ще бъдат много по-щастливи, защото няма да въздишат по недостъпния лукс, няма да се трепят да изкарват пари заради него.

Тогава България ще стане истински рай – всички ще хапват евтини кренвирши и туршия, ще пийват домашен алкохолец, ще носят лъскави дрешки от пазара в Димитровград, ще гледат сериали, чалга и кеч. Раждаемостта ще се повиши.

Тук, обаче, е редно и държавата да си е на мястото. Ако иска повече население, да му построи жилища, в които то да живее безплатно, да осигури големи помощи, за да се хранят и обличат децата. Все пак ние сме цивилизовани хора, а не африканци или латиноамериканци.

Груууух!

* ако искаш да разгледаш снимчици на съученичките на дъщеря си, можеш да намериш в сайтовете за запознанства.