с лъчо сме nationwide

Купи си новия брой на Download.bg и виж статията ни за Web 2.0. Нашите приключения в Блогосферата, Second Life, Facebook, MySpace и някои БГ сайтове за запознанства.

надхитрени от случайността

“My major hobby is teasing people who take themselves & the quality of their knowledge too seriously & those who don’t have the guts to sometimes say: I don’t know.…” (You may not be able to change the world but can at least get some entertainment & make a living out of the epistemic arrogance of the human race).

И аз обичам да работя само през 5% от времето, в което се смята, че трябва да работя. И аз чета книги и почти никакви вестници, особено ежедневници. И аз не гледам телевизия. И аз не мисля, че мога да си позволя да бъда категорична за повечето неща и не мисля, че е кой знае какво геройство никога да не променяш мнението си.

Смятам, че ако човек иска да успее, трябва да направи каквото е нужно, а не само да се надява на късмет. Но също така вярвам, че дори и да направи всичко необходимо, може да го сполети случайността (или по-скоро закономерност, която няма как да уловим предвид сложността на света), която да промени драстично ситуацията (ама за това по-компетентна е I Ching, Книгата на промените – пак ДАО, Митаче).

Мисля, че не всичко може да бъде прозряно логически. Но пък знам, че и логиката не е силата на повечето хора.

Дори и на костенурка като мен е познато тягостното чувство на съмнение в себе си ако се различаваш от другите и изкушение да бъдеш като тях, ама да си и по-по-най. Така чеее, освен че съм удовлетворена, дето съм като Насим Талеб (виж първите два параграфа), искам да се изфукам, че съм някак по-мъдра, за което не че имам доказателства, ама вярвам. За сметка на това той пък ми даде идеята да чета Монтен и отново да обикна класическите гърци.

Не че пише по-хубаво от мен, но все пак прочети “Надхитрени от случайността” ( Fooled by Randomness, The Hidden Role of Chance in Life and in the Markets, Nassim Nicholas Taleb) особено ако имаш високо мнение за брокерите на Уолстрийт и подобни стресирани хора. Ще добавя, че Financial Times я нарича “Бизнес книга на годината” - поне така пише на корицата на издателство Инфо ДАР. Хвалят я и хорица от MIT, както и авторът на The Tipping Point, която получих като коледен подарък от Пенка, но още не съм прочела (но за сметка на това я прочете пионерът на новия Ренесанс, Митачето, който, както знаем, ще се издигне нависоко в планината край Санта Фе само след няколко месецаааа!!!).

Книгата завършва с бая странички с насоки какво да прочетеш в библиотеката, които не съм прегледала, но за сметка на това грабнах една от книжките от “Жестоката математика” за да науча тайните на късмета.

* картинката е от сайт на Swarthmore, където са против авторското право. Едва ли на професора му дреме.

какво му става на йовко?

Тони Блеър се оттегля от поста си като неразбран рицар, който разбира каузите си и чувства, че не е длъжен да обяснява на хора, които не са способни да разберат.

Льо Пен изглежда точно като Професор Вучков на снимката, а в коментарите си е велик, сюблимен и недостижим.

На Путин му е писнало да се ебават с него и го заявява.

Скъпият вожд на Северна Корея иска да има ядрени играчки.

Буш пръска войски навсякъде по игралното поле, за да може да реагира бързо, да речем срещу Китай.

На всички трябва да е ясно, че Иранските мъже си имат достойнство. И те могат да си имат ядрени неща.

В Палестина мъжете не се интересуват от примирията на политическите лидери. Те са си произвели лични хиляди бойци на семейство, събират си парички в семейни касички за гранатомети и автомати и казват, че ще станат приятели със съседите както си му е редът – след като им отмъстят. Там шофьорите следят резултатите в глави.

Една жена се отрича от религията си, изобличавайки свещената й книга, която подлудява мъжете и те не просто стават камикадзета, но и осакатяват собствените си жени и дъщери. Сега авторката на скандалната книга се движи с охрана, която я пази от желаещи да отидат в рая.

Азиатските университети заявяват, че ще натрият носа на Айвитата. Край на “самотните гъски” – амибициозни, все по-често самоубиващи се бащи, които работят здраво, за да издържат жените и децата, заминали за Америка заради по-доброто образование.

Хюндай искат да покажат на Тойота и на Форд кой е по-по-най, а хюндайските работници на своите мениджъри, които пък също не са хванати от гората.

Твърде много мълчаливи силни мъже се самоубиват. Малцина са наясно, че и мачовците страдат от депресия.

Мъжете се страхуват от мистичността на жените. Жените се страхуват от мълчанието или агресията на мъжете. Християните се страхуват от непрочетения от тях Коран. Мюсюлманите се страхуват от покварата на християните. Политическите лидери се страхуват да не би някой да не забележи колко са велики.

Продължавам да не намирам време да анализирам мъжете, с които съм се разделила, подтикната от инстинкта си за самосъхранение. Малка съм още да знам диагнозата им, но ми се струва, че епидемията е … пандемия.

“Не искам да умирам. Още съм млад.”, каза Стоян тръгвайки за училище тази сутрин, след като му резюмирах прочетеното до момента в Newsweek. “Аз да не съм стара?!?”, отговорих.

Вижте комикса на Кольо. Тази сутрин си казах, че той, може би е един от малкото щастливи мъже, на които можем да се радваме. Така ли е Кольо?

* картинката е на оня художник, дето е илюстрирал Алиса. Може и вече да е без права, знам ли?!?