TIGGER vs. buddhist monk

 

 

Днес срещнах две от просещите момичета от “Моята ромска авантюра” и след като се разделих с 9 лева си дадох сметка, че е възможно да съм била манипулирана с новината за болните от пневмония в семейството.

Вярно е, че някои хора обичат да послъгват за да им отвърнем със състрадание. Вярно е, че още не съм се излекувала от моя вечен порив да спасявам. Но вярно е и това, че повечето от нас трудно вярват на чуждото страдание просто защото те самите или техни близки и познати не са попадали в съответната ситуация. Може би това е причината повечето коментирали „Дилемата на Хйнц“ да я възприемат като “изсмукана от пръстите”. Което означава и че не могат да повярват, че те самите някога биха могли да попаднат в същата ситуация. Невена е писала за това как голяма част от хората гледат на смъртта.

Някои хора в някои ситуации са като Тигъра от “Мечо Пух” . Те никога не вярват, че е възможно да пострадат. Ако го допуснат, са уверени, че биха се изправили на крака съвсем сами. Те са като Милко, който напоследък май няма време за Пух и останалите. Когато се включат в обсъждане на някой проблем, то е за да покажат как го прави Тигърът.

Да си силен и смел като Тигър е примамливо. Тигрите са герои. Когато са на екрана им се случват все хубави неща накрая. Нека не забравяме, обаче, че понякога, даже доста често, героите имат помощници – мъдри старчета като Йода, вещици или говорещи птици, изискани икономи като на Батман.

Откъде-накъде тези вълшебни помощници се намесват? Какво печелят? Или това е просто приказка? Дали в реалността има помощници? Можем ли да разчитаме на някого?

Можем ли да разчитаме на някого? Това е въпросът! Той се отнася до нашата готовност, до нашата вяра, че има добри същества, които ей-така помагат, без да имат никаква от конвенционалните ползи.

Какви са хората, които вярват, че има добри същества, на които може да се разчита? Наивни или мъдри са будистките монаси, които винаги са наясно, че са смъртни, които имат една дреха на гърба си и една паничка, в която добри непознати да им сипят ориз днес – не повече от това, което може да побере купичката.

Невероятно е колко много будистки монаси оцеляват!