за по-малките … това е песен на Pink Floyd
Как няма да станеш зависим, когато зависимите ти родители и зависимото общество от малък те учат да се пристрастяваш? Казват ти кое е важно, и ако за тебе не е толкова важно, те презират и наказват – ако не искаш да акаш в гърнето, ако не искаш да си лягаш навреме, ако не ти е важно да изкарваш шестици или да се подмазваш на учителките, ако не искаш да ходиш на гости у семейните приятели…
Никой не те оставя да търсиш това, което наистина е важно за тебе (да го намериш, означава да постигнеш мъдрост). Не, никой не те оставя да си губиш времето и да съзерцаваш мравките или облаците. Трябва да си учиш уроците, да се надлъгваш с останалите за да ти дават това, което си научен, че трябва да имаш.
Да имаш. Да получаваш. Не да бъдеш. А да даваш? Да даваш, да, но не на всички, а на Боговете. Първите богове са родителите ти. На тях дължиш безкрайна благодарност. Те са най-близките ти хора. (Коста казваше, че родителите си отглеждат децата си като прасета, за да ги изядат някой ден. Скоро ще се сдобие със следващата си педагогическа диплома и ще стане и терапевт, и на какво ли ще учи дечицата?!?)
На тях и на общественото мнение дължиш създаването и отглеждането на биологично собствени деца, които да превърнеш в следващите Богове за пред общественото мнение, и в същото време да бъдеш за тях Бог, така, както за тебе са били родителите ти.
На свой ред, като Бог (в ролята на родител/ учител/ началник/ колега с повече опит) ти налагаш върху подчинениете си ( деца/ ученици/ колеги) идеалите, с които си възпитан. Стоварваш собственото си унижение и срам върху по-слабите, като се държиш безсрамно – като твоите Богове.
А какви са идеалите на Боговете ти?
Трябва да намериш партньор, който да ти купува всичко / да се грижи изцяло за тебе.
Ако излезеш от себе си и направиш всичко за него, той никога няма да те напусне, понеже ще се пристрасти.
Трябва да създадеш семейство до определена възраст.
Семейството е край на щастливия безгрижен живот ( студентските години за отредени за най-хубавите в живота ти), начало на безкрайна борба за надмощие (нали знаеш частта с настъпването от сватбения ритуал?).
Трябва да се принесеш в жертва на децата си.
Трябва да имаш същите или по-скъпи предмети от тези на съседа.
Не трябва да се доверяваш на никого, защото всеки (освен мама) гледа да те прецака.
Не бива да мечтаеш, защото така си губиш времето, излагаш се пред хората, с които споделиш, а после със сигурност ще бъдеш разочарован.
Трябва да желаеш силно това, което са те научили, че трябва.
Ако не си циничен, това означава, че ако не си луд, поне си ужасно наивен.
Имаш право да вярваш в ТОТО-то, Еврофутбол, Треска за злато, телевизията и ежедневниците. Но не бива да показваш на другите, че вземаш тези неща прекалено насериозно.
Няма друга реалност освен топлия уют на лайната, от които не си излизал. Навън е студен негостоприемен космос.
