Христос возкресе! Няма как будист или мюсюлманин да не вярва в това.
Чета книгата “В какво вярваме, но не можем да го докажем”. Звучи ми доста банално и разочароващо велики учени да посочат като фундаментално свое вярване съществуването на живот извън земята. Big deal!
Какво значение има дали другаде има живот, дали е разумен и дали ще се срещнем с него?
Не е ли по-важно да се учим да съжителстваме и комуникираме с живота, който ни е под носа? Има хиляди живи видове на земята. За повечето от тях не само че не сме чували, но не ни и пука. Като че най-важното е екзотичността, а оттам и сензационността на някой вид.
Опитали ли сме се да разберем домашните любимци? А мухите, бактериите, хлебарките и комарите, с които съжителстваме? Микробите, Лъчо, микробите!
Седим и се чудим дали извънземните са добри / лоши / умни / глупави / красиви / грозни. На базата на какво? На сравнението с нас. Защо толкова се интересуваме от тях? Зашото си ги представяме човекоподобни.
Те, марсианците, се смятат за по-близки до нас, отколкото собствените ни съседи с друго вероизповедание или хранителни и развлекателни предпочитания. По-близки са ни от хомосексуалните ни братя и сестри ако сме хетеросексуални. По-близки са ни от Исус или Буда, които повечето от нас (въпреки че пращат усърсно SMS с “Христос Возкресе!”) смятат за теоретично невъзможни типове – too good to be true…
Ами ако марсианците се окажат хомосексуални хлебарки, които настояват да се сприятелят с нас? Как ще постъпим с тях, скъпи приятели и съседи?
Христос възкръсна в името на … ?
