Четох това. И после написах това:
Аз вярвам, че Бог не играе на зарове. Мисля, че нещата се случват, защото си има причини за това. Това не отрича свободната воля, предполагам. Понякога, когато сме в дилема пред две много привлекателни решения, пожелаваме някой друг да избере – човек или монета. Мисля, че точно в такива случаи, когато не можем да видим знак и нищо не може да наклони везните, се уповаваме на невидимия закон, в който вярваме. Правим го в моменти, в които усещаме, че интуицията ни е слаба и по този начин се молим на Бог да ни помогне да вземем правилното решение.
Под “Бог” разбирам закон, ето защо казвам, че Бог не изграе на зарове. Тук се намесва и ефектът на пеперудата – една мъничка промяна в изходните условия би променила резултата. Имаме огромен брой възможни и невъзможни изходи, особено ако се вгледаме в детайлите. Но ние не можем да прекараме целия си живот вглеждайки се толкова внимателно че да имаме пълна информация ( а много хора искат гаранции; не съм убедена, че можем да ги имаме, въпреки закона, но това е друга тема). Поне засега не можем.
Другото, в което вярвам е, че можем да се научим, да развием усет да предвиждаме всички възможни изходи … Може би и сега го правим но все пак вземаме решенията си на базата на емоционалната оценка. Би било хубаво да се научим да осъзнаваме емоционалната си оценка. Вярвам, че е възможно. Развиването на това умение се нарича емоционална интелигентност. Това означава да се научим да познаваме на първо място собствените си емоции. “Познай себе си” беше казал делфийският оракул.
След което прочетох това.
* интуицията ми каза да сложа този клип на ТАТУ. не знам защо 
