Накратко:
Започваме самоограмотяване на ромското семейство.
Вече съм не само учител, ами и лечител.
Какво ядат ромите.
Колко ми струва всичко това.
Откъде вземам пари.
Можеш да прочетеш целия пост в неофициалния ми блог.
Накратко:
Започваме самоограмотяване на ромското семейство.
Вече съм не само учител, ами и лечител.
Какво ядат ромите.
Колко ми струва всичко това.
Откъде вземам пари.
Можеш да прочетеш целия пост в неофициалния ми блог.
Категории: социално предприемачество
(Сива съм, сива, юначе)
Представям свръхопростен модел на пътя на парите на честните данъкоплатци. Представи си, че държавата взема плосък данък от 20% от всичко, което спечелиш. Представи си, че всеки си плаща данъците. Ето какво се случва след известно време със спечелени от тебе 100 лева:
От спечелените 100 лева даваш на държавата 20 лева (20%). Остават ти 80 лв. Купуваш нещо за 80 лева, а този, който е спечелил 80 лева от теб, дава на държавата 16. Остават му 64 лева. Той си купува нещо, продавачът дава на държавата 12.80, за да му останат 51.20 лева. И така нататък.
Разбира се, данъците не се плащат точно по този простичък начин, но ако държавата иска да облага с данъци всичко, което получаваш, и ако всички си плащат данъците, то след известно време, всички спечелени пари отиват в държавата.
Разбира се, в днешно време не всеки плаща данъци, но доста хора го правят. Това означава, че в държавата влизат пари. Държавата взема и външни заеми. По проекти се печелят още пари, част от които се вливат в бг икономиката, а оттам и в държавата.
Не знам колко са тези пари. Нямам време да следя какво се случва с парите, които давам на държавата. Нямам и желание. Ето защо не смея да изразявам крайни мнения по отношение на държавата. Струва ми се, че държавата не ги управлява по най-добрия начин. Най-лесно за мен е да не я осведомявам за всичките си доходи.
Тези размисли ме споходиха тази сутрин докато обмислях дали да не регистрирам някаква неправителствена организация, чрез която да осигурявам финансова и друга подкрепа за частните си благотворителни начинания. Ако някой от вас реши да ги подпомогне, ще иска отчетност. Ако дейността ми е прозрачна за държавата, тя ще иска да вземе част от парите. А какво прави тя с парите, които трябва да служат за да помага на хората, на които аз помагам? Какво правят платените служители на държавата? Например социалните работници и учителите? Предполагам, че част от тях си вършат съвестно работата.
След малко имам среща с Грозданка, за да й дам 50 лева. В края на месеца няма да кажа на държавата откъде съм взела повече от 200 за този месец, за да ги дам на семейството от с. Подкрепа. И семейството от с. Подкрепа ще си трае как 18 души са успели да оцелеят законно с парите от детски на 7 деца този месец.
Може би няма и да питам какво включва длъжностната характеристика на социалните работници от социални грижи и бюрото по труда. Вероятно не и това да обикалят строежите и да се опитват да намерят работа за двама неграмотни мъже, не и това да се чудят как точно да организират ограмотяването на голямо семейство, как да обучат няколко млади ромски жени да си вадят хляба с нещо различно от просия, проституция и вдигане на тежки предмети.
Чакам да стане готов разсадът и моите хора да почнат обичайната си работа. И да спрат да кашлят, понеже когато са здрави, не се оплакват. Хубаво нещо е пролетта. След някой и друг месец освен картофи и моркови, може да се хапват и домати. Йеееее!
Категории: art of living · активизъм · бизнес · политика · работа · социално предприемачество