чудиш се какво става с моята ромска авантюра? можеш да прочетеш новия епизод в неофициалния ми блог. всички останали серии можеш да откриеш пак там, в категорията “социално предприемачество”.
там ще научиш как ромите може да започнат свой бизнес. дали lyd ще стане крупен плантатор?!?
с какво можеш да помогнеш ти? а слави трифонов?
статията е бая дълга, както обикновено. ама съдържателна 
Категории: социално предприемачество
Ако ти се чете какво мисля по темата за слепотата, ослепяването, очните проблеми на Слави Трифонов, заповядай в неофициалния ми блог, за да прочетеш статия, с която не искам да запълвам мястото в Блогосферата. Което не означава, че не си харесвам статията
Категории: art of living · здраве · зрение
Твърде често разглеждам вечната несигурност, променливост в отрицателна светлина – дали ще продължа да изкарвам достатъчно пари, дали ще съм здрава и пр. – все възможността да се случи нещо, което не би било приятно да се случи. Много по-рядко, обаче, когато съм била в дискомфортна ситуация съм си казвала “Спокойно. Нищо не е вечно.” Когато се случи нещо неприятно, все имам чувството, че ще трае вечно, че посоката на развитие може да стане по-лоша. А досега, като се замисля, нищо трагично не ми се е случило. (Това, че вече нищо не съм в състояние да определя като трагично е друг въпрос).
Когато, обаче, се случи нещо неприятно с някой друг, аз колкото и да се изплаша, се чувствам задължена да бъда по-смела и да помогна и все успявам да погледна по-оптимистично на нещата. И ако не успея да покажа поне няколко алтернативи, то поне се опитвам да вдъхна надежда, че нещо ще се промени, че ще се появят възможности, за много от които в момента не се сещаме. (Може би точно затова всеки ден някой иска да обсъди нещо с мен. Хора, обмислям този път наистина да наложа строг график на свижданията – хем вие да не ми прекъсвате работата, хем да мога да ви се отдам изцяло.)
Всъщност аз имам това чувство за вечност на неприятните ситуации доста често. Достатъчно е да видя едно намусено лице и да преживея смъртта на едно приятелство. Това може да ми се случи няколко пъти на ден. (Хубавото е, че лека-полека се научавам да не се впрягам на все повече хора, които владеят изкуството да се възползват от тази моя особеност.)
Може би голяма част от времето запълвам с опити да предотвратя неща, които евентуално могат да се случат. Или ако не ми идва на ум как, просто седя и се притеснявам.
Откъде идва всичко това? От ограничеността. Обикновено виждаме възможностите, които сме научени, които сме свикнали да виждаме, и сме слепи за другите възможности, които могат да бъдат безкрайни.
Къде е топката, Додо?
Категории: art of living
 | Nini on нгдек и други … |
 | tanya on за мен |
 | Сталкер и Е… on сталкер |
| Днес | Дани… on заетост + |
| :) on нгдек и други … |
