ето какво става с моите приятели:
100 пъти ми се обадиха по телефона докато пишех предните постинги. След малко ще отида да ги видя набързо и да им дам малко пари за пътни.
Днес в Хасково са Грозданка, баща й и двамата братя. От София се върна “ученият” брат, който не само може да чете и да говори много, ами и да кара кола. Можел и да маже, боядисва и пр. Това е новият говорител на групата за пред работодателите.
Вчера се запознахме с него по телефона. Беше много отворен и ми обясни, че е учен човек, ама по-хубаво било да отида с тях и да кажа “Ей това са мои хора”, понеже, нали разбирам, са “от боята” и … Казах му, че съм питала в тая фирма дали има проблем с “боята” и да отиват сами като големи мъже, за да не ги смятат за мързеливи пикльовци.
Тази сутрин говорил с няколко души, докато чакал шефа да се освободи, и след всеки разговор ми звънеше с променено настроение – ту окуражен, ту уплашен. По едно време гласът му трепереше ужасно и беше започнал да заеква. Казах му да се стегне и да обяснява със самочувствие какво може и да заяви, че иска и може да се научи.
За съжаление на фирмата й трябват квалифицирани работници повече отколкото общи, но започвали обект в с. Любеново, което а на 8км от с. Подкрепа, където живеят моите приятели. Когато шефът се уверил, че са сериозни, взел номера на мобилния и казал, че до 2-3 дни ще им се обади, защото със сигурност ще има доста изкопна работа.
Ох, дано да е така! Тримата мъже да почнат работа, а жените от 2 май селскостопанската, а аз да мисля за създаването на собствено стопанство.
* моля, оставяйте коментари в неофициалния блог, за да са съсредоточени на едно място. Ще видите линк вдясно.
