Веднъж Стоян ме попита откъде-накъде като навършиш 18 да означава, че си пораснал. По какво се различаваш от онова, което си бил на предния ден?
Днес ставам на 2х18. Какво ли трябва да означава това? Дали е време да се преизпълня с мъдрост? Минах възрастта на Исус, после и тая на Буда. И какво? Да чакам да дойде тази за Йода? Стоян наскоро ми каза, че вече съм започнала да заприличвам на Йода с бръчките край очите. Йееее!
Може би трябва да си пожелая нещо. Тази сутрин се събудих с пожеланието Георги да оздравее (Милко, не съм ти казала, но Георги трябва да се оперира скоро заради пневмоторакс. Сега е в болница в Пловдив). Оттам последва една много дълга мисъл, отразена в дневника ми. На 2х18 върви щедро да я споделя със света накратко. Използвам паметния ден:
Няма добро, което да е безполезно, но от многото добрини, които имаш потенциала да направиш, в точно определен момент се налага да избереш една.
От всички добрини избери тази, в чието извършване си по-добър от повече хора. Вероятно в по-лесните също си добър, но пък има много хора, които все още не са добри в по-трудните.
Да илюстрирам:
Аз мога да чистя и да готвя, но това го могат толкова много хора. Мога да преподавам. Така че ако имам избор, по-добре би било да избера преподаването. С това бих била по-полезна, пък и май ми е по на сърце. В резултат домът ми не е образцов хигиеничен, а Стоян се храни с готови неща ако не си сготви сам. (Ако не знаеш какво е outsourcing, виж тук) Но пък не можете да кажете, че не съм най-добрата учителка :P
Изводът? Прави това, което ти идва отвътре, а не това, което другите очакват от тебе. В него си по-добър от повече хора, а оттам и по-полезен. Дай възможност на другите да направят това, в което са добри. Вярвай в тях. Ако не го направят или не толкова добре, колкото имат потенциала да го направят, не им се гневи, а се моли да пораснат.
Приеми ограниченията си, че не можеш да спасиш света сам за секунди. Каквото и да разказват някои християни, Исус не е спасил света, а е приел своята ограниченост със смирение и вяра в хората, показал им е какво е да обичаш и е вярвал, че и другите ще се научат. И Буда и Исус са правели това, което могат най-добре без да се опитват да свършат работата на всеки. Обичали са, състрадавали се, тъгували са, но са били свободни от патологичната спасителска нагласа ( онази rescuer mentality от drama triangle, за което учихме миналата година).
Изведнъж ми хрумна … Някой да е срещал книга на тема “Детството на Йода?”
Айде, спирам. Започнах да приемам поздравления.
* ако някога се чудиш какво да ми подариш, виж фигурката на картинката. това се казва netsuke. обичам тези малки фигурки, както и къщичките, в които понякога живеят. приемам и линкове с netsuke 
