полетът на костенурката

Ако си приятел на мъдростта, не може да не си приятел на приказките. Така мисли и дядо ти Аристотел. И двамата смятаме, че за да пораснеш, трябва да четеш приказки. От ония, хубавите, в които мъдростта е повече от “специалните ефекти”.

Знам, че обичаш специалните ефекти, че не обичаш приказките да имат край. Тогава ти предлагам дълга приказка с основния комплект вълшебства – юнак, тръгнал на опасно пътешествие да търси нещо, което не се знае къде е, вълшебни помощници, зли магесници, които пречат, царе, принцове, царедворци, вълшебни предмети и омагьосани плодове.

Времето и мястото наподобяват средновековна България, което прави книгата не само учебник по мъдрост и хумор, но и по архаичен български език, което е още едно от нещата, заради които често спираш, за да пориташ от смях и да намериш жертва, на която да прочетеш пасажа.

Признавам, че магиите са доста старомодни, а обемът е само 300 страници, но Хари Потър, Властелините и Дядо Прасовците RULE само защото още не се е родил преводачът на “Приказка за Стоедин”.

Ако си фен на фентъзито, да знаеш, че тази книга се възхвалява от hard-core фентъзи фенове. Ако фентъзито, Хари Идиотър и Властелинът на задръстените те убиват от скука, не обръщай внимание на това, което казах на фентъзи феновете.

Не си чул за тази книга, защото преди няколко години я издадоха за втори път в неголям тираж. Не забравяй поговорката, че човечеството е спечелило най-много от книгите, от които книгоиздателите са изгубили.

 Аз Стоедин. Аз Стоедин. Аз Стоедин.

“Никола Русев е пет пъти по-човечен и мъдър от Селинджър”, прочетох в един форум. Да, ама Селинджър е 5000000000000000000000000 пъти по-известен. Искам да поправя тази несправедливост.

Все още не съм потърсила да прочета пиесите му, които съм сигурна, че се играят прекрасно на сцена, след като миналата година гледах една в хасковския театър ( “Жени ми се, та ми се плаче” с оригинално заглавие “Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита, с китка накитена”).

По сценарии на Никола Русев се направени филмите “Къщи без огради”, “Щурец в ухото”, “Роялът”, “Константин философ” (откъде бих могла да намеря последния, например?). Нереализиран остава, за съжаление, сценарият му за многосериен телевизионен филм “Жива вода”, който става основа на книгата “Приказка за Стоедин”.

В мрежата не се намира много за Никола Русев (1932 – 1990), роден в Берковица и завършил режисура във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, днешният НАТФИЗ. Не знам защо са го съкратили и преждевременно пенсионирали. Заради това ли е починал същата година, 3 дни след като е навършил 58?

Аз ще пиша за “Приказка за Стоедин” и ще се радвам всеки, който е чел нещо от Никола Русев или го познава или е чувал за него да драсне нещо тук.