ВНИМАНИЕ!!! НАРУШАВАМ АВТОРСКИ ПРАВА!!!
“Невероятно, но факт, как само на 305 км от София се намира един уникален град, в който всеки от вас трябва да попадне поне един път до края на живота си. Както може би се досещате или пък не го правите, става въпрос за Солун.”
“Въпросът е там, че хората се забавляват истински! Говоря за това, че е нормално да видиш усмихнат човек на улицата, в случай че обикаляш наляво-надясно.”
“И на мен не ми вдъхвате доверие …”
“Момичето говореше невероятно добре, със завиден акцент английски, на който, естествено, в България биха ( или вече са го правили) се подигравали.”
“Центърът е един район, който се забелязва с невъоръжено око и е пълен само с магазини за дрехи, книжарници, заведения и магазини за мебели, в който се продават най-различни джунджурийки, с които да разкрасите вашия дом”
“Там наистина се продава всичко, изключително лесно е да поддържаш собствен стил или да откриеш свой такъв. По пътя на логиката предлагането трябва да е според търсенето. Спокойно човек може да се увери, че хората просто така им харесва да се обличат”
“ … без да се притеснявате от цигани, селяни и наркомани, които като цяло не са част от общата картина”
“Ако отидете определено, не бихте съжалявали. От пътуването ще се приберете много амбицирани и надъхани, макар и да се разочаровате, когато видите бг границата и шкембетата на полицаите на връщане. Ако твърдо сте се запътили натам, консумирайте умерено и не забравяйте да се върнете, както пишеше на една пейка на софийската автогара: “Не заминавай, ако не мислиш да се връщаш”!!!”
***
Това е малка част от текст, публикуван в ново списание, което ме посрещна със заявлението, че ще пише кратко: “В дни, които думите девалвират по-бързо от паричните единици, ние – издателите на HARSH искаме да спасим от обезценяване словото. И вас самите – от удавяне в безцелни и нарцистични изречения.”
Позволих си да препиша горните изречения, защото на една бяла страница в началото пише “Copyright for loosers”. (младите да ме светнат за значението на второто О)
Ани, от уважение към теб си го купих. От обич ще ти подаря броя като си дойдеш от Германия, за да ти спестя 4 лв.
6 Отговори so far ↓
kariya // май 30, 2007 at 3:59 pm
…кой не би харесал Солун и хората, които живеят там, кой не е чувал за Егейска Македония или Тесалоники… културен и просветен център от времето на султаните-можеше да си остане и наш…ама не би…мисля, че и нашите градове са си хубави и в нашите градове има усмихнати хора, и в нашите градове може да се живее нормално и дори много добре, ама ние не искаме и все на чуждото се радваме, все чуждото даваме за пример, не съм съгласна с теб този път, даже и малко съм ти ядосана…
Kanew // май 30, 2007 at 4:06 pm
http://www.youtube.com/watch?v=gipospha8T4
lyd // май 30, 2007 at 4:50 pm
защото цитирам без да питам ли? или защото си позволявам да споделя, че не ми харесва начина на писане в това списание?
kariya // май 30, 2007 at 6:08 pm
…срам ме е!
От това, което видях като списание претендиращо за хора с вкус, определено не видях вкус и естетичност, фотографиите са ужасни, за начина на писане сама си го констатирала. Да не бъда крайна-все пак не го държа в ръцете си и не го разлиствам, може и да има нещо хубаво. Скоростно прочетох поднесеното от теб и реагирах неадекватно, мислейки, че възхваляваме Солун. Е той си е хубав, спор няма. Ама не е наш!!! А за цитирането, друг път предупреждавай, за такива които не знаят как да четат!!!
lyd // май 30, 2007 at 9:38 pm
ок
georgivar // май 30, 2007 at 10:32 pm
ми писането е зле. ако се съди по тия изречения само. бг писачите и в частност тия, които се осмеляват да се публикуват в периодични издания от сумати години не могат да ми направят добро впечатление. да не казвам, че ми правят все по-лошо впечатление.
Остави коментар