полетът на костенурката

В неделя поръчах по интернет книги, които не се надявах да се намерят. Едната е издадена 2000, а другата 2002 година. Не вярвам да са били в голям тираж. Мислех, че ако ги получа, ще е следващата седмица. Преди минути ги донесе куриер.

Благодаря на книжарница Хеликон!

Докато помагам на Стоян да се подготви за изпита по история, чета разни неща и размишлявам. Пиша разни неща, които той да прочете. Реших, че едно от тях е подходящо за блога във връзка с утрешния светъл празник. На текста липсва музикалността на “Проглас към Евангелието”, а последните изречения са по-скоро възпитателни, отколкото необходими за изпита, но реших, че е добре да ги добавя.

Създаване на старобългарския книжовен език

За славяните приемането на християнството означава приемане в европейския политически и културен мир, който ги поставя на  кръстопът между Рим и Константинопол. Собствената писменост, която им дават Константин и Методий е предпоставка за създаване на независима култура.

Създаването на азбука не е лесна задача. Първо е нужно да се анализира езика, за да се открият фонетичните (звуковите) му особености. После е нужно да се създадат знаци, които да са едностилни, за да е възможно по-лесно усвояване, изписване и зрително възприемане (представи си азбука, която да е смес от кирилица, латиница, арабски букви и китайски йероглифи).

Създаването на азбука не е единственото условие за развитието на културата. Нужно е и развитие на книжовен език, защото в разговорния език, който използваме в бита, ние описваме конкретни предмети и физически действия. Книжовният език е нужен за да описваме идеи, абстрактни, нематериални неща. За това са нужни други думи, които да изразяват понятията. Всяка дума изразява предмет, действие или идея. Ако не знаем думи, които изразяват абстрактни идеи, това означава, че ние не осъзнаваме тези идеи, което означава практически, че нямаме тези идеи.

Старобългарският език не е имал думи, с които да се изразят идеи на по-висока култура. Простолюдието не е боравело с тези идеи. А образованите хора са познавали тези идеи благодарение на познаването на чужд език. Ето защо, за да се създава висока култура на старобългарски е било нужно да се измислят нови думи или да се заемат думи от чужди езици. Не е възможно да преведеш книга на език, който не разполага със съответните думи.

Докато Кирил, Методий и техните ученици са превеждали от гръцки, се е налагало да изковават нови думи. Ето как те са обогатили старобългарския език. Константин е създател на първата научна и философска терминология на старобългарски. Той е създал абстрактния български език. Благодарение на него са се появили думи като: естество, същност, природа, вселена, закон, битие, небитие, бог, божество, идея, понятие, мъдрост, въображение, диалектика, философия. Ето защо не е било достатъчно да е филолог. Нужно е било да е и учен и философ. И, разбира се, трябвало е да има музикален усет, за да създаде думи, които да звучат в хармония с вече съществуващите ( как би звучало “дао бао” или “тянзин гяцо” или “пейшънт”  в българската реч?).

Ето защо е било нужно да има това, което на запад се нарича либерално образование – изучаването на седемте либерални изкуства: граматика, диалектика (логика), риторика, аритметика, музика, геометрия, астрономия. Специалното, професионално образование те обучава на конкретни знания и умения, които да приложиш в професията си, за да изпълняваш поставени от някого задачи най-често. Либералното образование ти дава основа, на която можеш да станеш творец.

Достатъчно ли е да си способен да твориш, за да създадеш нещо, което да е полезно за хората, нещо, което за теб да не е нужно на практика? За това е нужна любов и мъдрост, каквито е имал и Творецът, до чиято същност Константин се е стремял да се доближи. Ето защо са го наричали Философ.

Философия е “Познаване на божиите и човешките неща, която учи доколко човек може да се приближи към бога и как чрез дела да стане образ и подобие на оногова, който го е създал.” (Константин Кирил Философ)

всъщност исках да звучи като “сливи за смет”

Какво би те накарало да изсипеш 3 каруци с кравешки лайна пред входа на училището, което тъкмо завършваш, в което си се напъвал да влезеш, за което ще плачеш неудържимо на изпращането, под звуците на “Пак ще се срещнем след 10 години” и “Учителко любима”. Може би ще звучи и “We are the champions”.

Моята версия очаквай по-късно.

* това изглежда да е жалък остатък от грандиозната купчина, за която дочух. Училището е това, което съм завършила, в което съм преподавала. За да го има съм носила и тухли.

Ако си приятел на мъдростта, не може да не си приятел на приказките. Така мисли и дядо ти Аристотел. И двамата смятаме, че за да пораснеш, трябва да четеш приказки. От ония, хубавите, в които мъдростта е повече от “специалните ефекти”.

Знам, че обичаш специалните ефекти, че не обичаш приказките да имат край. Тогава ти предлагам дълга приказка с основния комплект вълшебства – юнак, тръгнал на опасно пътешествие да търси нещо, което не се знае къде е, вълшебни помощници, зли магесници, които пречат, царе, принцове, царедворци, вълшебни предмети и омагьосани плодове.

Времето и мястото наподобяват средновековна България, което прави книгата не само учебник по мъдрост и хумор, но и по архаичен български език, което е още едно от нещата, заради които често спираш, за да пориташ от смях и да намериш жертва, на която да прочетеш пасажа.

Признавам, че магиите са доста старомодни, а обемът е само 300 страници, но Хари Потър, Властелините и Дядо Прасовците RULE само защото още не се е родил преводачът на “Приказка за Стоедин”.

Ако си фен на фентъзито, да знаеш, че тази книга се възхвалява от hard-core фентъзи фенове. Ако фентъзито, Хари Идиотър и Властелинът на задръстените те убиват от скука, не обръщай внимание на това, което казах на фентъзи феновете.

Не си чул за тази книга, защото преди няколко години я издадоха за втори път в неголям тираж. Не забравяй поговорката, че човечеството е спечелило най-много от книгите, от които книгоиздателите са изгубили.

 Аз Стоедин. Аз Стоедин. Аз Стоедин.

“Никола Русев е пет пъти по-човечен и мъдър от Селинджър”, прочетох в един форум. Да, ама Селинджър е 5000000000000000000000000 пъти по-известен. Искам да поправя тази несправедливост.

Все още не съм потърсила да прочета пиесите му, които съм сигурна, че се играят прекрасно на сцена, след като миналата година гледах една в хасковския театър ( “Жени ми се, та ми се плаче” с оригинално заглавие “Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита, с китка накитена”).

По сценарии на Никола Русев се направени филмите “Къщи без огради”, “Щурец в ухото”, “Роялът”, “Константин философ” (откъде бих могла да намеря последния, например?). Нереализиран остава, за съжаление, сценарият му за многосериен телевизионен филм “Жива вода”, който става основа на книгата “Приказка за Стоедин”.

В мрежата не се намира много за Никола Русев (1932 – 1990), роден в Берковица и завършил режисура във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, днешният НАТФИЗ. Не знам защо са го съкратили и преждевременно пенсионирали. Заради това ли е починал същата година, 3 дни след като е навършил 58?

Аз ще пиша за “Приказка за Стоедин” и ще се радвам всеки, който е чел нещо от Никола Русев или го познава или е чувал за него да драсне нещо тук.

исус, лама или осама?

демокрация или диктатура?

и видео с детето чудо

тичай, народе, и коментирай в неофициалния блог!

Стоянски ще кандидатства в НГДЕК. И на двамата това училище ни изглежда най-прекрасното от всички. И все пак ще се радвам да прочета мнения за НГДЕК от хора, които са учили там или които имат каквато и да е представа в какъвто и да е контекст. Все пак би било добре да уточнявате дали сте учили там (кога?) дали учите или дали имате познати.

Ако не успее, обаче, не  е лоша идея да има и резервен вариант. Надявам се повече хора да ни препоръчат училища в София, Стара Загора или Пловдив.

Чакам всякакви идеи и съвети.

Малко за днешното ни посещение в с. Подкрепа със служители на БЧК. В неофициалния блог.

не е трейлър, а колекция от кадри на фона на песничка

По какво личи, че си пораснал? По това колко си популярен в училище? А какво е нужно за да станеш популярен?

Какво е да си добър родител? Достатъчно ли е да купуваш всичко, което поиска детето? Как да разбереш какъв му е проблемът когато освен че купуваш всичко, му даваш любов и внимание? Какво му става?

Американски гимназистки филм с големи коли и горещи мацки, пистолети, полицейско преследване.

Чудиш се какви обстоятелства са не принудили да гледам такъв филм и защо не го оплювам като поредната холивудска боза?

Не мога да гарантирам, че ще ти хареса. Филмът е от 50те с типичната театрална атмосфера. Мацките ходят с клош-пола, блузка, жилетка и токчета. Няма секс. И доста от нещата трябва да си обясниш сам.

Може, обаче да ти хареса Джеймс Дийн, секс-символът на 50те, загинал на 20+ в автомобилна катастрофа и оставил легендарната фраза “Мечтай сякаш ще живееш вечно. Живей, сякаш ще умреш утре.” Споменавала съм го в предишен постинг, а скоро бях сложила и видео. Появява се не само с костюм, но и с бяла тениска, сини дънки и червено яке.

Ето ревю.

Харесвам Никол Кидман не само защото е толкова слаба, колкото ми се иска да бъда. Напомня ми за една приятелка от детството, която учех да чете, която смело ме спасяваше от гущери и буболечки, с която споделяхме нежеланието да станем концертиращи пианистки и желанието да пораснем и да бъдем свободни.

Харесвам Антъни Хопкинс не само заради начина, по който говори английски. Усещам, че е толкова секси,че би могъл да бие татко на шах. А що се отнася до тялото му, както съм на 36, не бих имала никакъв проблем да споделям леглото си с него, дори и да беше на 100.

Последното си мислеше и Никол Кидман, 34 годишна чистачка в колеж (професионалната ми мечта) за повече от два пъти по-възрастния Антъни Хопкинс (бивш професор по антична литература).

Много ясно, че останалите не бяха очаровани от страстната им връзка. Както става в подобни случаи, аргументите против бяха много, понеже половината се генерираха от приятелите, а другата половина от враговете.

Какво е най-добре да направиш в случай, че партньорът ти е в голяма беда? Ако останеш с него, няма как да не затънеш и ти. Дали да си тръгнеш? В крайна сметка си се събрал с него с надеждата да живееш по-добре с него отколкото без него.

Какво е най-добре да направиш в случай, че яко си загазил? Имаш ли право да искаш от партньора си да остане с теб? Как да го освободиш от себе си без да го нараниш със собственото му чувство за вина?

Филмът доста бързо стига до развръзката, която няма да споделя тук, за да ти е интересно. Само да добавя, че това, което написах не изчерпва сюжета. Има и една голяма тайна, която не искам да издам. Няма да крия, обаче, че филмът е по КНИГА. Роман на Филип Рот.

* Трейлър. Ревюта.