полетът на костенурката

може би защото

или защото

то тогава след време, ще ме видиш тук

животът е пред мен

надявам се

да имах аристократична красота

да имах такива крака

да живеех в черно-бял париж

да бях модел на Jeanloup Sieff

Днес се разписаха хората за хомосексуалността и пр. различности.  То и утре е работен ден. Затова да пиша нещо и аз.

Това дали някой ще пречи на друг, понякога зависи и от другия.

Този, който се отличава от по-голямата група с каквото и да е, лесно става изкупителна жертва. За това има разни причини. Ето какво мисли Лъчо.

Ако ти е много важно всички да знаят, че си различен, ще си поемеш кръста, както казва Велян.

Трябва да сме толерантни, но не сме. А роптаенето …

Вчера някой писа за смъртта на Дари, момиченцето, за чието лечение доста хора помогнаха с дарения. Стори ми се, че всички, които не са направили нищо за да променят ситуацията в страната, да притиснат правителството да задели фонд, от който да се черпят спешно пари за лечение и пр. бяха остро критикувани. И накрая даже май имаше пожелания да се случи нещо с децата на тези “дебелогъзи” хора. Това ми е останало в главата. Съжалявам, че не можах да открия текста.

Аз съм един от тези хора.

Не бдя непрекъснато за всички несправедливости по света и не се опитвам да реша всички проблеми на вселената. Даже си позволявам да спя и да ровя в YouTube за музикални поздрави за 1 юни вместо да съм в траур.

Може би е праведно всеки ден да съм в траур и да плача, защото всеки ден умират деца и се случват какви ли не нещастия. Може би е праведно всеки ден в блога си да протестирам.

Истината е, че има каузи, за които даже не се сещам. Не знам всичко за света и не съм способна да мисля непрекъснато за всичко.

Разбира се, когато някой знае за някой проблем и го намира за важен, може да сподели, да се опита да ме привлече за каузата. Но това не става с обвинения.

Честит празник!

Музикални поздрави ще чуеш тук.

Все говорим за бързата скорост на модерния живот. Тя се задава от бизнеса и после прониква във всички аспекти на цивилизованото съществуване. От това ме хваща запек.

Може да е прекрасно да се намерят решения на най-болезнените проблеми на човечеството по най-бързия начин, но  колко са тези, които бързат да  направят точно това? Ако бързият цивилизован свят ужасно много бързаше да реши тези проблеми, досега щеше да има чувствителен напредък. А това, което виждам е по-скоро влошаване на голяма част от проблемите – и замърсяването, и изчерпването на ресурси, и войните, и експлоатацията на труда в Третия и останалите светове.

Нормално е в такъв случай подозрението ми да падне върху бизнеса. Точно оттам непрекъснато идват послания като “иновация”, “бърз или мъртъв” и пр. Оттам тръгват бързо-сменящите се моди, например (но далеч не само) във всичко материално – от дрехи, през телефони и коли, до чинии и пердета.

За какво му е на бизнесът да бърза? За да отговори на очакванията, които ти е наложил. Имаш доста чифтове здрави обувки, но всеки сезон отиваш в магазина да си купиш нови, защото другите са “демоде”, нали? Ако този бизнес не ти предложи нов модел, то негов конкурент ще го направи. Така първият ще изгуби, а вторият ще спечели, защото ти не искаш да си купуваш от миналогодишните модели и да се излагаш в офиса. Какво ли става с чифтовете обувки, които остават незакупени? Сигурно това, което се случва с ненавреме купените пържени картофки от Макдоналдс.

Ако бизнесът пропусне да спечели и продължи да го прави понеже не пуска нови серии, то служителите му ще печелят все по-малко и ще остават все по-малко. Ето защо е добро бизнесът да печели като поддържа бързото темпо.

Но освен служител, който иска да запази / увеличи заплатата си, ти  си и консуматор, който е притиснат / изкушен да харчи непрекъснато.

Айде, помисли сега, ако не си купуваше нови дрънкулки всеки сезон, ако не си ремонтираше апартамента всяко лято, колко пари щяха да ти стигат за останалите неща?

Мдааа, щеше да живееш по-спокойно, без да мислиш как и тази година трябва да похарчиш толкова много пари. Ама няма как. И да се откажеш от някои разходи, ще трябва да работиш и учиш бързо, защото си част от бързата система. Ако не го правиш, ще изпаднеш от влакчето и … какво ще правиш тогава?

По-добре не пробвай, понеже ще се сблъскаш със себе си, а ниокой не иска да се подложи на това, нали? Да останеш със себе си е болезнено. Може да си дадеш сметка, че не искаш да се върнеш в релсите, а това ще те убие от самота, пък и от глад.

Айде, братко, изтупай праха и се качвай пак на влакчето. Те, хората, са го измислили. Няма ти да промениш света, я! Така че няма за какво да променяш себе си. Пий си хапчетата и бъди зрял и адаптиран член на обществото.

Пък на мен това бързане ми се вижда много демоде.