полетът на костенурката

Учителка съм. Опитвам се да науча децата да мечтаят и да постигат мечтите си. По-често отколкото ми се иска не успявам. Нужна ми е помощ. Можеш да ми помогнеш като отделиш време да дадеш интервю – по мейла или в блога си или напишеш каквото и да е по темата и позволиш да го препечатам в блога си и евентуално в отделен, специално създаден за целта сайт. Приемам всякакви идеи за формата, съдържанието и достъпа.

В предишната си статия “Златната среда скапва златната младеж” обяснявам някои от причините за неуспеха. Ако не ти се чете, няма значение. Ще се опитам тук да обясня накратко.

Мисля, че много хора не успяват, защото не вярват, че ще успеят. Една от причините да не вярват е, че не познават успели хора. Когато възприемат непознат за успял, обясняват успеха му с неетичност, насилие, връзкарство, необикновени способности или късмет.

Искам да запозная колкото се може повече ученици (пък и не само) с хора, които се определят като успели, за да им покажа, че е възможно. Ако се смяташ за успял, опитай се да разкажеш накратко историята на успеха си. Ако познаваш успели хора, разкажи ни за тях. Ако нито си успял, нито познаваш успели, или ако не ти се разказват такива истории, сподели каквото и да е, което смяташ, че ще помогне на децата да повярват в себе си и в наличието на възможности.

Първоначално мислех да взема интервюта. Засега още не знам какво да питам и не искам да ограничавам никого с въпросите си. Може би те ще възникнат по-късно, когато прочета написаното и ми се прииска да знам повече.

И все пак нещо за опорна точка (не е задължително):

1. Защо смяташ, че си успял, че успяваш или че ще успееш? Опиши успеха си.

2. Какво ти помогна да успееш, какво ти помага да успяваш или какво ще ти помогне? Какво е обяснението ти за успеха?

3. Какво не успя да ти попречи, какво не успява да ти попречи или няма да успее да ти попречи? Т.е. какви са препятствията по пътя ти.

Разкажи за себе си или за който и да е друг, дори някой, който вече не е сред живите. Децата имат нужда от примери. Нека не ги намират само в Биг Брадър и сапунените опери.

Стани герой на блогосферата … заради децата!

P.S. Можеш да оставиш коментар, да изпратиш мейл, да пишеш в собствения си блог и да дадеш линк. Няма значение. Само един съвет! Напиши го първо във файлче, за да не стане някой гаф точно като го изпращаш и целият ти труд да отиде на кино.

Адресът ми е lyd.students в любимата ми поща gmail.com

АКО ИСКАШ ДА СИ АНОНИМЕН, НЯМА ПРОБЛЕМ!

INTRO

Помагам на ученици, които искат да учат в университети, предимно в САЩ, от 10 години. Някои от тях влизат с огромни стипендии в много селективни училища, други в не толкова селективни, с не толкова големи стипендии, на някои стипендиите са недостатъчни, на други символични, а някои дори не ги приемат. Важните фактори тук са много. Днес ще разгледам един от тях, който, според мен е основен и се отнася не само за кандидатстването в САЩ, но и за успеха изобщо. Както казва един някогашен ученик, който в момента завършва Харвард, най-важното не е дали си учил в Харвард или в Харманли, зависи какво ще вземеш със себе си като завършваш.

Смятам, че човек не би могъл да постигне истински успех в каквото и да е начинание ако не вложи сърцето си в него. А може ли човек, който се страхува да не се мине да даде цялото си сърце? Да се минеш, означава да вложиш усилия, които после да не доведат до желания резултат. Да се минеш, означава и да вложиш повече усилия, отколкото са били нужни за постигането на резултата. Първото идва когато нямаш достатъчно вяра, че резултатът е възможен. Второто идва когато си стиснат и мързелив (откъде идват стиснатостта и мързела е друга тема).

ВАЖНОТО

Повечето ученици, които познавам в Хасково, живеят в златна среда – родителите им получават средни доходи и са средно щастливи, смятат се за средно талантливи – всичко е нормално.

Повечето деца от средните семейства тук израстват с убеждението, че не могат да надскочат средата си, че няма да постигнат нищо повече от родителите си, защото тези, които постигат много повече са мошеници, бандити и връзкари, и тук-там някой гений като Айнщайн или Моцарт (ако емигрира). На тези деца им липсва положителната мотивация – хубавото нещо, към което да се стремят. Как да се стремиш към нещо като смяташ, че е невъзможно да го постигнеш? Да се опитваш, значи да се минеш.

В златната среда на децата им липсва и отрицателна мотивация – тази, която има Месут, който наравно с родителите си обработваше декари тютюн и лятно време ръцете му бяха подути и кафяви, или тази, която имаше Ленчето, която ставаше в 5 сутринта, за да дойде на училище в града, а след училище се грижеше за растения, животни, болен дядо, братче, домакинство, и за да си плати таксата за TOEFL си отглеждаше и продаваше тикви, мотивацията на Никола, който остана без баща много рано, и се научи да поправя компютри, и работеше не само през лятната ваканция, ами целогодишно.

Месут, Ленчето и Никола знаят, че нещата, които ползваш всеки ден не са даденост и че ако не работиш за тях, скоро няма да ги имаш. Децата от златната среда не знаят това. Те не могат да си представят, че някой ден може да нямат покрив над главата, отопление, нови дрехи, мобилен телефон, пари за пломба на зъба и т.н. След като са убедени, че е невъзможно да живеят по-зле отколкото сега, за какво да се притесняват? Спокойно! Мама и тате не си дават много зор, но имаме всички тия неща. (Някои мама и тате наистина не си дават зор, но все още ги държат на работа; други си дават зор, ама защо да затормозяват децата си.) Ако така и така ще имаш тези неща без особени усилия, тогава защо да ги полагаш? Да не си луд да се минеш?

Опитвам да покажа на децата, че светът не е само това, което може да се види в центъра на Хасково – хубави нови магазини и коли; най-скъпите неща са за мошениците, бандитите и връзкарите, а не толкова скъпите са за нормалните хора. Понякога казвам на децата, че не е нужно на отидат до Руанда за да видят умиращи от глад хора. Дори не е нужно да се ходи в северозападна България, за да се види трайна безработица. Хора са умирали от глад и в нашия блок, на Раковска, през два етажа.

Не е нужно да отидеш отвъд океана за да срещнеш хора, които не са Моцарт или Айнщайн, но изкарват добри пари (да речем няколко пъти повече от мама и тате) дори без да имат собствен бизнес или започват собствен бизнес без мама и тате да им помогнат с голяма сума пари, без връзки и без да крадат и убиват. Можеш да отидеш в София.

Обикновено давам примери със себе си, своята работа, начина, по който си вадя парите и т.н. Но не знам дали това е достатъчно. Аз се появявам в живота на тези деца веднъж седмично. През останалото време те живеят в златната среда. А и аз не изглеждам като нормален възрастен, та не знам доколко може да ми се вярва.

Мисля, че в Блогосферата има доста хора, които биха били добър пример за моите деца. Искам да попитам дали има желаещи, от които да взема интервюта. Тези материали ще бъдат достъпни не само за моите ученици ако събера и подредя добре в сайтче.

OЧАКВАМ ОТ ВАС

Очаквам коментари, както и връзки към вашите блогове, в които някак отговаряте на започнатата днес от мен тема. Ето това можем да направим за децата на България.

* картинката взех от сайта на Кобра

Comments