полетът на костенурката

Наскоро моя ученичка пожела да напусне училище и да се явява на изпити като частна ученичка, но засега няма да го направи заради родителите си и не само. От години обмислям същото за Стоян, но така и нищо не съм направила по въпроса. В поредица от постове ще изложа някои съображения за и против домашното образование в България.

Училището е ужасно скучно.

1. Учебниците са скучни

Когато синът ми чете нещо различно от учебник, няма проблем да прочете поне 150 страници без да спре. Когато се опитам да прочета някой от уроците в учебниците му, не успявам да стигна до края.

2. Учителите са скучни

В много случаи те възпроизвеждат написаното в учебника и записват ужасно скучен план, който се състои от основните точки, така както са формулирани в самия учебник. За какво ти е учител ако можеш да четеш, в такъв случай?

3. Учебните часове са скучни

Там предимно се изпитва, защото трябва да се напишат определен брой оценки. Ако си добро дете, трябва да мълчиш и да слушаш как Иванчо и Стоянчо повтарят монотонно назубреното от учебника. Алтернативата е горната точка.

4. Учителите, учебниците и учебните часове  са всичко

Училището смята, че тези неща са единственият източник на знание и не насърчава ползването на други източници. На някои деца от зубрене не им остава време за други източници. Други не са поощрявани, а по-скоро наказвани за ползването на други източници. Трети няма откъде да знаят за алтернативи. Четвърти са научени от родители и учители, че това е загуба на време (Преди време помолих на родителска среща учителка да препоръча нещо допълнително като енциклопедия и пр. Тя отговори, “В никакъв случай. Ще се объркат”. След което цяла година съжалявах, че съм попитала.). Оттам и отношението към извън-класните дейности – ако не са частни уроци по ученото в училище, не си струва губенето на време и пари.

5. Децата свикват да им е скучно

Ако не им се скучно, приучените към училищна скука деца, смятат, че заниманието не е сериозно, и могат да го пропуснат, за да не се минат – и без това са преуморени от скука. Децата слагат знак за равенство между сериозността и скуката, а родителите им дори плащат за скуката на частните уроци.

Не си падам по тестове. Повечето са плитки и банални.Има, обаче, тестове, които намирам за дълбоки, интересни и полезни.

Повечето хубави тестове и интерпретациите по резултатите от тях се плащат, но можеш да намериш и безплатни тук-там.

За какво биха могли да бъдат полезни? Кои са лудите, които плащат за тях?

Нарастващ брой работодатели използват такива тестове, за да подбират персонал, а може би и за да преценят какво да възлагат на служителите си. За първото знам със сигурност.

Все повече хора си правят такива тестове не само за да ги прикрепят към CV-то си като си търсят работа, но и за да си изяснят с каква работа да се захванат – в какво биха били добри и какво би ги направило щастливи. А ако обичаш работата си и си добър в нея, това означава, че ще си търсен и добре платен.

Предлагам тестове, разработени по теориите на Юнг, по-известни като тестове по метода на Myers – Briggs, за определяне на психологическия тип.

Предлагам ти един тест ( на английски), който съм правила миналата година. Направих отново и мисля, че получих подобен или същия резултат. Във всеки случай, мисля, че ме описва доста добре.

Когато отговориш на всички въпроси и получиш резултата, отдели време да кликнеш върху линковете с дългите интерпретации, които, вероятно, ще те опишат доста добре - например така и така. За мен имаше няколко линка, някои от които ме описват надълго и нашироко, а един от тях ми предлага подходящи за типа ми професии.

Така че, не гледай само процентите преди да затвориш страницата.

* Велян каза, че тестът е # 1. Тъй като изгубих страницата, която показва процентите, ето моите: Introverted 44%, Intuitive 75 %, Feeling 62 %, Perceiving 22 % Дано Велян си намери неговите, ако не … да направи теста пак

(ирационално)

“Кой каквото ще да казва, става въпрос за пари.”, казваше всеки ден гаджето ми… докато го напуснах.

“Е, то никога не е лошо да изкарваш повече.”, каза един приятел, и аз се съгласих.

Навремето започнах работа, за да изкарвам пари. Учих в университет, за да изкарвам пари по начин, който ми харесва. Години наред работих много, за да изкарвам повече. Днес, макар че осъзнавам, че бих работила съвсем безплатно, все още чувам уплашеното гласче, което ми напомня, че не е невъзможно да стане така, че да не мога да изкарвам пари и …?!?

Колко пари са нужни за да млъкне уплашеното гласче? Когато говорихме с момичета от 18 членно безработно без-социално-помощно ромско семейство, ми казаха колко пари са им нужни на месец. За екзистенц-минимума на двучленното ми семейство за нужни два пъти повече, а за да не мисля за това – три пъти.

Както вече споменах, от известно време съм сигурна, че бих работила без пари, без да имам никакви спестявания – когато синът ми завърши гимназия и започне да се издържа сам.

Тогава? Колко пари са нужни на човек за да не се чувства беден?

“Баба знае две и двеста”, казва народът. Това все още не отговаря на въпроса. Бих предпочела отговора, “Бедността е състояние на духа.”

Чувала съм гласчето в моменти, когато няма изгледи да остана без доходи и дори имам спестявания. Случвало се е гласчето да мълчи в моменти, в които имам твърде ограничени средства и неясни изгледи за постъпления.

Съгласна съм, че е хубаво да получаваш повече, но ако трябва да избирам между това да изкарвам пари и да чувам гласчето и това да не изкарвам и да не го чувам, бих избрала второто.

Може би ти изглежда нелепо, но независимо от паричното ми състояние и изгледите занапред, когато гласчето си мълчи, не само съм спокойна, ами и започвам да изкарвам повече.

Ето защо смятам, че бедността е състояние на духа.

А ти не се притеснявай, че ще стана Майка Тереза преди да разкрия тайната си да печеля пари. Има време. Засега се опитай да усетиш този текст.

До скоро.

* този текст написах днес за новия блог. Новият блог за успеха беше създаден в петък. В него се включиха 27 души. Припомням, че поводът за създаването му беше статията, в която споделям колко ми е трудно да мотивирам учениците си. После ми хрумна да поискам помощ и написах този призив. Ще се радвам да се включиш с текстове, коментари, линкове … каквото ти хрумне.