полетът на костенурката

Сутринта вървях по улицата и гледах лелките. Даже ученичките вече се превръщат в лелки. Лицата им са вкаменени. Вероятно чувстват сигурност в мнителността и “реализма” си. Те нямат връзка със себе си. Обличат това, купуват онова, въздишат по трето, защото така се предполага да направят. Те няма да пуснат руска музика от колата си, да оставят детето да заспи в скута им на двора, докато си говорят с гостите, които са пристигнали преди домакинята и са си нарязали мезето. Няма да разкажат как са сънували, че Путин им е гадже. Няма да кажат, че са готови на 40 да заминат в следващата държава и да започнат от нула.

Снощи си спомних дилемата на мъжа:

- Ако се опитам, може да ме сметне за нахален и да се обиди.

- Ако не се опитам, може да се обиди.