полетът на костенурката

Човешкото същество е част от цялото, наречено от нас “Вселена”, част, ограничена във времето и пространството. То преживява себе си, мислите и чувствата си като нещо отделно от всичко останало – нещо като оптическа измама на съзнанието му. Тази измама е като затвор за нас, ограничава ни до личните ни желания и до привързаността ни към неколцина, които са най-близко до нас. Нашата задача трябва да бъде да се освободим от този затвор чрез разширяването на кръга на съпричаствност до обгръщането на всички живи същества и цялата природа в пълната й красота. Никой не е способен да постигне това изцяло, но стремежът към такова постижение сам по себе си е част от освобождаването и основание за вътрешна сигурност.

Пейо ме подсети за руския рок, та оттам се сетих за култовата книга “Рокмузика сегодня и вчера”, която в ученическите години бях заела от библиотеката. Оттам знам този съветски лозунг от времената, в които на рокмузиката се е гледало като на вражеска пропаганда.

До Перестройката в края на 80те беше трудно да прочетеш нещо за любимите си групи. По едно време излезе енциклопедията “АБВ на попмузиката”, която мои съученици ми донесоха от екскурзия, на която не ме пуснаха. Еееех!

Та Пейо ме подсети за любимите ми “Аквариум”, за които бях споменавала в предишен постинг, където можеш да видиш клип на любима песен.

А защо днес съм сложила не-руска песен? Защото се сетих как в гореспоменатата книга се наричаше “Лестница на небесу”, а групата, както се досещат по-старите е “Свинцовой цепелин”.

Тя ме върна в спомени от първи курс, когато гаджето ми свиреше прекрасно на китара, а аз я пеех. Когато един мой приятел беше на гости, касетофонът въртеше запис на това изпълнение. Човекът мислеше, че е радиото и ме стресна с “Чуй! Гледай колко интересно са го направили с тоя детски вокал!”. По-късно този мой приятел спря да слуша светска музика, защото Исус го поиска от него.

* уупс! преводът на заглавието е “от саксофона до ножа има само една крачка”

Може да спазваш десетте божи заповеди. Може да се въздържаш от седемте смъртни гряха. Това не е достатъчно. Всъщност не е и необходимо.

Можеш да се спасиш при едно условие – вярата, че Исус е твоят спасител. Това означава:

- Ти си нищожен, неспособен да се справиш сам, Оттам следва, че имаш нужда от спасител.

- Ако си хитър, ще избереш най-доброто – професионален спасител, best of the best, Исус Христос. Работата му е да изкупува твоите грехове.

- Не се напъвай да правиш добрини. Така няма да помогнеш нито на себе си, нито на ближния. Ако е избран, ще повярва и ще се спаси. Ти не можеш да му помогнеш и без това.

- Това, което можеш да направиш за ближния е да се молиш с него / за него. Ближен е гаджето ти / семейството ти / този, който по време на служба се моли с теб / за теб.

- В някои случаи е прието да се молиш за непознати, за които от телевизията знаеш, че е политически коректно и всички се молят – сестрите в Либия, Дарина и т.н.

- Не се напъвай да не грешиш, понеже освен че няма да ти донесе спасение, е и невъзможно – грешна и несъвършена е човешката природа. Остава ти единствено да се молиш да бъдеш пощаден. Това, че си от избраните ти дава надежда.

Ето това мои познати от различни христянски деноминации  наричат “християнски ценности”, т.е. те, които са избрани и богоугодни ги имат, а ти, който вместо да палиш свещи се опитваш да спасяваш света, нямаш.

Ето затова няма да се спасиш.