полетът на костенурката

Човешкото същество е част от цялото, наречено от нас “Вселена”, част, ограничена във времето и пространството. То преживява себе си, мислите и чувствата си като нещо отделно от всичко останало – нещо като оптическа измама на съзнанието му. Тази измама е като затвор за нас, ограничава ни до личните ни желания и до привързаността ни към неколцина, които са най-близко до нас. Нашата задача трябва да бъде да се освободим от този затвор чрез разширяването на кръга на съпричаствност до обгръщането на всички живи същества и цялата природа в пълната й красота. Никой не е способен да постигне това изцяло, но стремежът към такова постижение сам по себе си е част от освобождаването и основание за вътрешна сигурност.