полетът на костенурката

удави ме в кладенеца на желанията

юни 19, 2007 · No Comments

 

Винаги искам да разбера какви са желанията на хората … истинските им желания. Много е лесно да кажеш “искам да имам пари”. Хубаво де, ама за какво ще ги харчиш? Или пък време? Ето защо искам да ми кажеш какво би направил / бил / купил … ако имаше възможността? Без никакви ограничения.

Винаги ме е учудвало убеждението на хората, че всички всъщност искаме едно и също, и ако някой каже, че иска нещо друго, никой не му вярва. И кой решава какво трябва да желаят всички или определени групи от населението?  Имаш ли “странни” желания?

Можеш да поискаш и нещо от мен - ето тук.

Categories: art of living

дали успехът ми се дължи на външния ми вид?

юни 19, 2007 · 6 Comments

lydian-desktop_layer-1.jpg

така изглеждах доскоро на десктопа си. снимката направи Радина, останалото Чомбето.

Някои от вас са ме виждали на живо, други на снимка. Повечето знаят, че обикновено ходя с широки спортни панталони и тениска и не притежавам модерни дрехи и никакви къси поли. Не изглеждам като модел със сигурност.
Въпреки това съм сигурна, че много мъже ме харесват и че досега никой не е търсил услугите ми и не ми е плащал заради начина, по който излеждам.

Ето защо ми стана тъпо като четох две есета на мои ученички, които ме убеждават, че за да си намериш мъж и хубава работа трябва да носиш модерни дрехи и да излъчваш сексапил.  Убедени са, че за успеха е изключително важен външният вид.

Имала съм периоди на съмнение - например когато дойде някоя майка да запише детето си на курс, а с него и още 2-3 деца на приятелки, когато след като разкаже какви добри отзиви е чула за работата ми открие, че всъщност не говори със секретарката, а с мен. Така преди време една жена направо изстина след като разбра, че съществото с войнишко-зелени панталони до коленете и тъмносиня поизбеляла тениска и коса дълга като на редник Джейн съм всъщност аз. Стреснато каза, “Ами аз си Ви представях по-възрастна.” “Аз съм възрастна”, рекох, вече съм минала 30.

Накрая взех решение - който ме цени заради работата ми, ще свикне с външния ми вид. Някои продължават да се стряскат, но все пак добрите отзиви за работата ми надделяват.

Ще кажете, “Да, ама вече си се прочула!”. Аз пък ще кажа, че започнах кариерата си с дънки, които бяха цепнати и на дупето и на коленете и моряшка фланелка. И никак не бях по-слаба и по-красива.

Да, има длъжности, за които се изисква определен дрес-код и стандартно-приятен външен вид, но това на важи за всички позиции.

Най ми е забавен стереотипът със секси секретарките. Момичета, познавам секретарки на по 50+, които изглеждат доста не-секси и за много ценени от шефовете си. Не мислите ли, че зависи кой какво търси? Мисля, че шефовете на наистина успяващи компании, които са преодоляли селяндурските навици, не избират непременно секси секретарки. Правят го тези, на които им се свидят парите и искат с едно плащане на гръмнат 2 заека. Вие искате ли да работите за такива?

Не че и аз не съм попадала на такива господа, но благодарение на другите си качества съм можела да си позволя да не приема да работя за тях. И стигнах дотам не защото носех къси поли.

Categories: art of living · работа · успех

update: софия, нгдек, успехът, мери чи, пейо, пикник

юни 19, 2007 · 2 Comments

Мили хора,

Имам чувството, че съм липсвала толкова много време, а то всъщност беше 2-3 дни май!

В неделя ходих на пикник. Митаче, обещавам скоро ти, най-снимания на моя фотоапарат човек да получиш снимките! В това време си учи гръцкия и се подготвяй за колежа. Мислете за нова дестинация!!! Благодаря за чудесната неделя! И кажи на баща си да чете блога ми та да стане мъдър като нас, телците! А, и да кажа, че караш много по-добре отколкото очаквах. Само давай по-спокойно!

Вчера ходихме в София да подадем документите на Стоян в НГДЕК. Там беше по-хладно отколкото в Хасково и много ни хареса. София е чудесно място за хора, които не трябва да бързат за работа и имат пари за такси. НГДЕК се намира в квартал, който прилича на село. Макар и да сме като sheep in the big city, не се загубихме в този град, който ако имаше развита метро мрежа като Лондон, нямаше да буди у мен страх от изгубване. Ама аз си имам карта P

В НГДЕК бяха много любезни. Госпожата, която приема документите rulz! Видяхме се и с Яков, когото познавам от форума, както и някои негови приятели, които бяха много любезни да ни дадат напътствия за изпита, както и да ни разкажат за гимназията. Впечатлихме се от факта, че за учениците от НГДЕК е нормално да четат книги. Браво, деца! Аз прочетох “По пътя” на Керуак в 10 клас, а Буковски много по-късно. Останахме с впечатлението, че децата в НГДЕК не са суетни по отношение на облеклото. Не забелязахме преобладаващите в Хасково руси кичури при момчетата, както и преобладаващото чалга облекло при момичетата. Ако Стоян влезе, мисля, че ще е щастлив да си припомни как се свири на пиано и да стане част от група. Освен това, май ще има приятели, които са готови да се сбият за него.

Притесни ме фактът, че има малко часове по математика и че май не се гледа сериозно на английския, но това може да се компенсира с уроци. Също така ми се иска учениците в НГДЕК да знаят за повече възможности са учене по света и да имат по-разностранни стремежи от това да учат право в СУ. Ако пробват, биха били доста успешни. Веднага си направих сметката, че ако Стоян учи там, ще е добре подготвен за SAT 2 по литература и по световна история.

Ядохме пица в Трол на Витошка, взехме една пратка от сина на една приятелка и успяхме да хванем обратния автобус в 2.

Стоян се притеснява как ще се справи с транспорта, но ако влезе, ще прекараме малко време в СФ да се обучаваме. Стискайте палци да влезе и съученичката му, която е абсолютен сладур. Ще им направя по една значка с овца (sheep in the big city) и се надявам, че ще се справят.

НГДЕК още предизвиква у мен някои съмнения, но сега като четох текста на Жилов за успеха си казах, че НГДЕК, колкото и странно да звучи предвид хуманитарния акцент и слабата подготовка по точни науки е подходящо място за хора, които биха искали да правят компютърни игри. Но по темата ще пиша в раздела за образование по-късно.

В блога за успеха постнах и едно нещо на Георги, над което бива да помислите.

Радвам се, че Мери Чи ми писа мейли. По-нататък ще разкажа за това. Засега само казвам, че го смятам за знак на съдбата … нещо толкова естествено, на което по-често повечето хора не забелязват. Това, че ще се радвам Стоян да тренира в техния клуб ако отиде в София е най-малкото )

Тези дни се видях с Теодора и разбрах истината за едно от мечетата на Пейо.

Сайтът на Lee Ann нещо не се отваря. Записах си да го погледна по-късно за текст за успеха. Пишете и вие, деее!

p.s. правих безумни снимки през прозореца на автобуса с великия си 2 мегапикселов фотоапарат! ще разкажа и за това като остане време. Трябва да работяяяя!

Categories: празни мисли