полетът на костенурката

ето този коментар остави тя:
Да уточня, от шест години съм учител по китайски език, на 30.

Вместо коментар предлагам следната виртуална реалност:
Вие сте млад служител в нова фирма и ви натоварват да правите презентации и да обучавате персонал, който да знае всичко за продуктите и да прави страхотни продажби.Обучението е в рамките на една седмица за 20 часа по 4 на ден.
Вашата презентация трябва да бъде максимално добре изградена, проверете колко време ще ви отнеме да се подготвите за тази една седмица обучение. Вие, обаче, правите презентация на хора, от които искате после на свой ред да продават добре продуктите на фирмата и да правят блестящи (като вашата) презентации пред други продавачи. Затова им давате задачи, по които да работят вкъщи и ги карате да научат съдържанието на презентацията. На втория и всеки следващ ден ги карате да седнат и да ви напишат всичко, което са разбрали от предния ден. Хората са 26, вие се прибирате и четете всяка работа, като внимавате на всеки по отделно да напишете забележка до колко се е справил.

Материалът е доста сложен и обемен. На втория ден забелязвате, че хората нещо не ви слушат. Започвате да мислите как да привлечете вниманието. В един момент се оказва, че през цялото време мислите само за това. Измисляте игри, визуални материали, ситуации от практиката. Трябва да ги представите убедително, защото иначе нищо няма да подчертаят, а само ще ви направят смешен.

Курсът приключва и се оказва, че вие чудесно сте се справили с работата. Фирмата постепенно просперира благодарение на вас. Шефът се съгласява, че за да работите добре ви трябва време за подготовка, не може да е във фирмата, защото нямат необходимите материали. Заплатата ви е горе-дилу като на останалите, но хората ви виждат на работа само 4 часа на ден.
Минава време. Шефът се е сменил. Заварва чудесно положение (защото вие вече сте обучили добри продавачи). Изведнъж забелязва, че всички работят по 8 часа, а вие - само 4. Решава че е несправедливо и ви намаля заплатата. Вие сте обидени, унизени, но хората във фирмата чудесно знаят на кого се дължи просперитета и ви показват все още уважението си.
Фирмата се разраства. Обучаващите вече са няколко, всичките обаче са минали през вашето обучение, всички стари служители знаят на какво равнище сте. Сравняват ви с младите колеги, естествено не в тяхна полза. Коментират. Шефът чува. Решава че нивото е паднало и намалява заплатите. Младите обучаващи обаче знаят с каква репутация се ползвате вие, виждат как всички се отнасят към вас и решават, че като се обучат и напреднат ще ги забележат и оценят.
Идва трети шеф. Заварва вас, вече пред пенсия. Дразните го, защото изисквате от него да ви уважава, а той изобщо не разбира за какво. Фирмата вече толкова се е разрастнала, че може да си позволи много персонал, съответно - няма време за добро обучение. Нищо, на пазарен принцип ще сменят служителите ако трябва и всяка седмица. Стратегията е за нови завоевания, поне репутацията на фирмата е стабилна. Отдел обучаващи са забутани в най-тъмните и лоши стаи, за да не пречат. Новият шеф с неохота се съгласява все пак да ги остави на пълен щат. Защо ли, пита се той.

Минават няколко години. Валят жалби от клиентите, продажбите спадат. Останали са няколко обучаващи, все стари, защото на никой не му се става такъв - нали виждат гадните стаички, в които работят и знаят, че парите са малко. Решават че може и без тях, защото онези, които са добри продавачи, са платили частно да бъдат обучени по-добре от другите. Защо не, хем им се връща после всичко научено в пари, хем не са с тълпата заедно по 26 души да ги обучават.

Оказва се че фирмата хич не върви на добре. Търсят виновните. Персоналът е ниско квалифициран, никой не знае как да си върши работата. Започват да обвиняват обучаващите, че не обучават добре, че не разбират пазара, не са наясно с новите технологии. Започват да ги презират, унижават и да се вбесяват, че все пак си стоят там и нищо не вършат. Обучаващите отиват при шефа. Той казва, че не дава пари за заплати, нито за друго, докато не му се представят резултати. Но резултати няма. Новите кадри са чули, че тези тук обучават некачествено, дори не ги слушат. Не им харесват малките мрачни стаички, не вярват на опита на обучаващите, презират ги за ниските доходи.
Обучаващите отново отиват при шефа. Той обаче вече се е сменил и е от новото поколение. Сляп и глух, нищо не разбира. Размахва им пръст, казва - пари няма за вас. Пита ги защо, като не са доволни, не се махнат. Те са стъписани, не знаят какво да отговорят. Къде да ходят, защо да се махат, нали са учили пет-шест години за обучаващи, така ли се решават нещата?

Минават няколко години. Смазани от немотия и незачитане, голяма част напускат. Вече няма достатъчно кадри и всеки може да стане обучаващ. И наистина, някой го уволнили от някъде и идва. Недоволните са все повече. Нови млади кадри - един двама и те се чудят какво правят тук и защо никой не разбира стремежът им да са перфектни в работата си. Не, напротив, навсякъде знаят за некадърниците, защото им лазят по нервите. Със заплатите не се живее, обучаващите вият, че умират. Всички им се смеят.

След десет години. Всички стари са пенсионирани. Млади няма или са един двама. Фирмата фалира…

В блога за успеха препечатах моя статия от нашия култов ученически вестник. Става въпрос за избора на специалност.

щях да стана учителка.

Истината е, че бих го направила не само ако се налагаше, ами ако можех да си го позволя. Ако можех да си позволя да отделям време за да работя в училище, бих. Но заради парите, няма как да отделя и време. Може би някой ден пак – когато Стоян завърши гимназия и се издържа сам. Мисля за това от време на време.

Бих работила в училище не само защото обичам и мога да преподавам. Ето някои съображения, които правят учителската професия в България привлекателна или непривлекателна в зависимост от това как избереш да си вършиш работата:

Работното време ( и заплащане)

Учителят в БГ работи по 18-20 часа седмично (за пари, които много хора вземат за 40-50 часа). Тук има уловка, обаче. Учителят преподава 18-20 учебни часа, но прекарва повече време в училище – има междучасия, както и “празни” часове, които се появяват заради разпределението на часовете.

В тези часове, обаче, той би могъл да върши другите неща, които иначе би вършил след училище – проверяване да писмени работи, подготовка на уроци, самообразоване. Вярно е и това, че голяма част от учителите почти не правят такива неща. Но аз съм правила и бих правила. Докато преподавах и се опитвах да използвам междучасия и “празни” часове за проверяване на писмени работи, доста колеги ми се смееха.

Истината е, че ако един учител преподава на един клас по английски и всяка седмица проверява поне по 1 есе на ученик, пише рецензия и т.н. това може да му отнеме още доста часове. Ако отделя по половин час на есе, това означава, че може да проверява още около 13 часа за стандартен клас от 26 души. Но един учител по английски в езикова гимназия би могъл да преподава на няколко класа, да речем 4. Което прави още 52 часа. Дотук това прави 72 часа. Без подготовка на уроци и самообразование. Чудно ли е защо повечето не го правят? Ами кой би го правил за 300 лева?

Тъй като на мен би ми било съвестно да не го правя, а не бих могла да оцелявам без допълнителна работа, не работя в училище.

Писмени работи в други страни се правят всяка седмица по всички предмети. И се връщат още същата седмица. Вярно е, че учителите получават повече, но много хора избират да не станат учители, защото дори и в богатите страни, заплащането не е дотам високо, че да възнагради толкова продължителен съвестен труд.

Ако можех да си позволя да работя в училище, бих искала да преподавам само на един клас. Иначе и да нямам проблем с парите, няма да ми остава време да се самообразовам и да почивам.

Ето защо е резонно да има повече учители, а те да получават доста по-големи заплати. Но в действителност не е така. Ето защо повечето учители хич не си правят труда да работят по този начин. Оттам и качеството на образованието.

Друг в въпросът дали е добра идея на учители, които са свикнали да не се престарават им се вдигнат заплатите. Нормалната икономическа логика повелява ако плащаш на някого 300 лева и той върши работата през пръсти, да не му правиш заплатата 1 000. Но има и друго, нали Марфа? Ако заплатата е добра, ще можеш да привлечеш хора, които биха работили качествено.

В България въпросът е следният: има ли достатъчно качествени учители, които да се конкурират за работните места, и конкуренцията да е толкова сериозна, че да можеш да избереш наистина добри учители. Струва ми се, че толкова добри учители в България няма.

Ако имаше голямо количество добри учители, от които да избираме, за да работят качествено за конкурентни заплати, то щеше да има доста безработни учители. Не знам дали това би стимулирало младите хора да избират тази професия, колкото и добре заплатена да е.

Ето как идваме до държавното планиране на бройките в университетите. Трябва да има такова за учителите. Нека се произвеждат толкова, колкото са нужни, не много повече. От друга страна, ако подготвяме добри учители, те могат да се реализират и навън – в ЕС има нарастващ глад за учители. Но дали е добра идея България да произвежда безплатно учители за Европа?

Така стигаме до въпроса за безплатното образование. Нека не бъде безплатно за всички, за да постъпват пари в университетите. Оттам ще се повиши и качеството на образованието. Но кой от имащите пари би ги дал, за да плати образование, което ще го направи учител? Този, който знае, че би бил щастлив да бъде учител и би получавал достойно заплащане. Аз бих.

И други биха, но нямат пари. Ето защо трябва да има стипендии за тези, които нямат, а тези, които имат, да плащат. Ако ценят образованието, ще плащат. Но ценно ли е бг образованието за учители? В много случаи не е. Но за това ще пиша друг път. Изводът е, че трябва да се инвестира в добри университетски програми за подготовка на учители.

Интересно е колко млади хора биха избрали професията учител, дори и ако е високо платена. Ако трябва да избират между две високо платени професии, дали изборът им ще падне върху учителската професия, дори и да им е призвание? Не съм сигурна.

Учителската професия не изглежда привлекателна за повечето ученици. Защото 12 години наблюдават учителите си. Когато работех в училище, бях добър учител, децата ме харесваха, но колко от тях решиха да станат учители? Казваха ми, “Защо не напуснеш? Толкова си готина? Защо си пропиляваш живота в училище?”

Как да направим тази професия привлекателна? Аз смятам да поработя по въпроса със серия материали в блога, но това не е достатъчно. Нужда е държавна стратегия. Не ми се ще да изглежда като рекламата на професията войник. Мисля, че може да се направи доста. Дори и сега, когато заплатите са по 300 лева, защото много хора работят за 300 лева най-различни неща. Защото нямам власт и пари да повиша заплатите на учителите, ще дам причини, заради които е добра идея да предпочетеш учителската професия пред други за 300 лева.

А иначе, бих работила и за държавата – да й помогна да си изгради стратегия за привличане и задържане на качествени хора в тази професия, и за качествената им подготовка. Ама на кого му пука за това?

Държавата може и да няма визия за това, но дали обществото иска държавата да има? Колко обществото се интересува от качественото училищно образование? Малко. Обществото е приело, че на училищното образование не може да се разчита и налива огромни суми в извънучилищното образование. Според онзи доклад на Милен Велчевото министерство (2004 мисля), в извънучилищното образование се въртят годишно 3 пъти повече пари отколкото е държавният бюджет.

А резултатите? Децата ходят на училище, защото трябва да вземат диплома, не за да научат нещо. После ходят на уроци за да научат. В повечето случаи при учителите, които им преподават в училище. Ако тези учители не успяват да се справят в училище, ако не са толкова добри, тогава поради какви съображения родителите им плащат допълнително? Ами … за да имат децата добри оценки, най-вече. Тогава кой е причината за корупцията в училище и ниското качество на образованието? Ами всички ние, които сме готови да плащаме за оценки, а не за знания. Доста деца още от 5 клас плащат някой да им напише домашните по литература.

Моята майка не плащаше, затова се научих. И после нямаше нужда от уроци като кандидатствах за гимназия. Ама и учителите явно си вършеха достатъчно добре работата, за да мога без уроци да изкарам в математическата гимназия 5 по математика, 5.75 по физика, а в езиковата 6 по математика и 5.50 по литература. Нищо, че и тогава не получаваха повече от 300, даже по-малко. И отделяха време да ни занимават с разни неща след училище – да правим пиеси, да ходим на поход с колела и т.н. Но защо са го правили е друга тема. Има общо с отношението на обществото към труда на тези хора, които работеха с класове по минимум 35 души, за разлика от много учители, които сега работят с по максимум 18