полетът на костенурката

Снощи Стоян ми каза, че племенницата ми, която доскоро се състезаваше като шахматистка, сега мечтае да стане певица (май чалга), манекенка или моден дизайнер ( в този ред). Тъй като ми звучеше разочарован, казах му, че е нормално на 10 години момичетата да мечтаят за тези неща. И веднага си спомних какво исках да стана аз на 10 - детектив. И съвсем делово го обясних на учителките по пиано и солфеж и на майка ми, когато се бяха събрали да ми съобщят, че моят път следва да мине през музикално училище.

Мисля, че сбъдвам детската си мечта - търся истината.

Иначе все не ми остава време да започна играта за Холмс, но пък реших да почета за него. Не бях чела такива неща от времената, за които говоря. Мдааа, на 10 не харесвах само Висоцки, ами и Холмс. На снимките е моят любим Холмс (Василий Ливанов).

А ти за какво мечтаеше като малък? Сбъдваш ли тая мечта?

какво мислят учениците за учителите

Училището не е ли всъщност за учениците? Учителите не са ли всъщност слуги? Ако си учител, обидно ли ти е да се смяташ за слуга на учениците?

Искам да те запозная с двама ученици. Бих искала да взема интервюта от тях.

Първо попаднах на Владо, защото е пингнал към мен, а оттам и на отвореното писмо на Кори, от което са последвали още постинги и коментари тук и тук. Ей сега отивам да чета там! Френската гимнаааазия, Господ нея пааааази я…

Дали учителите се сещат, че Кори има нещо общо с “корасон”, т.е. сърце? Има жокер до URL -то, учители!