какво мислят учениците за учителите
Училището не е ли всъщност за учениците? Учителите не са ли всъщност слуги? Ако си учител, обидно ли ти е да се смяташ за слуга на учениците?
Искам да те запозная с двама ученици. Бих искала да взема интервюта от тях.
Първо попаднах на Владо, защото е пингнал към мен, а оттам и на отвореното писмо на Кори, от което са последвали още постинги и коментари тук и тук. Ей сега отивам да чета там! Френската гимнаааазия, Господ нея пааааази я…
Дали учителите се сещат, че Кори има нещо общо с “корасон”, т.е. сърце? Има жокер до URL -то, учители!
5 Отговори so far ↓
Marfa // юни 27, 2007 at 10:13 am
Ми не мисля, че учителят е слуга. Учителят е наставник, при добро желание учителят може да бъде и приятел. Но ако започне на него да се гледа като на слуга, тогава вече работата е съвсем отписана. Най-добри резултати в един процес на обучение се забелязват, когато учителят успее да симулира ниво на равнопоставеност между себе си и учениците. Но едно слугинско-господарско отношение не мога изобщо да си представя какво добро би могло да донесе.
k // юни 27, 2007 at 10:23 am
тогава навярно важи и обратното - че ако учителят възприема учениците като свои неми слуги, също нищо добро не би могло да се случи? и ако поставим на везната двете възможности - учителят-слуга и учителят-господар, кое е по-лошо?
Marfa // юни 27, 2007 at 10:30 am
Аз пак отзад напред. Нищо де. Исках само да кажа, че изчетох мненията Владо и Кори, харесаха ми. Много. Обаче и ме натъжиха, също много. Аз също съм минавала през учители, каквито бяха описани от Владо. Едва ли някога ще забравя “другарката Петрова” по литература, която по времето на една бригада за грозде ми отмъкна якето, щото й било студено, която се нахвърли да бие учениците, щото на връщане пак от бригада за грозде вдигали шум в автобуса и която изрече сакралната фраза: “Аз не съм коза! Имам две висши, не съм коза!”
Също тъй никога не ще забравя “другарката Станчева” по биология. Е тоя индивид просто би трябвало да се преквалифицира и да участва в хоръри. Няма да разказвам за нея, но въоражението ви е бедно, заклевам се. Или пък г-жа Гроздева по литература, в езиковата, която действително не позволяваше да надскочиш себе си. Която ти лепваше етикетче и повече нищо не можеше да се направи.
Обаче, слава Богу, от всички учители, които са ми преподавали някога, имаше общо пет-шест такива индивида. Имаше и няколко, които бяха просто задоволителни, сиреч свестни хора, които макар и да не бяха гении в учителстването, бяха достатъчно свестни за да ни научат на туй-онуй и да успеят да ни накарат да си спомняме с общо-взето добри чувства за тях. Имаше и наистина страхотни учители. Ама наистина. Първата от тях беше другарката Трифонова, на която имах късмета да попадна още в първи клас.
От написаното от Кори и Владо обаче оставам с впечатлението, че сред техните учители преобладават Петровите и Станчевите. Ей от туй тръпки ме побиват…
Marfa // юни 27, 2007 at 10:31 am
Ми Кори, ский ко викам бе:
“Най-добри резултати в един процес на обучение се забелязват, когато учителят успее да симулира ниво на равнопоставеност между себе си и учениците. Но едно слугинско-господарско отношение не мога изобщо да си представя какво добро би могло да донесе.”
Твърдо против слугинско-господарските отношения, независимо от чия страна са. К’ви добри резултати ше чакаме, ако учениците трябва да лъскат обувките на учителя?!
Йордан Георгиев // октомври 17, 2007 at 8:07 pm
Учителите, заедно с родителите са един от най-ценния ресурс за един народ - от тях зависи развитието на главния мотор на една нация - нейното сиво вещество …
Остави коментар