полетът на костенурката

Entries from юли 2007

Няма безплатен обяд?

юли 30, 2007 · 4 Comments

 

-    Представяш ли си ако трябваше да плащаш на родителите си за това, че са ти сменяли памперсите, че са те научили да говориш и да акаш в гърне? А колко щеше да ти струва пазаруването, готвенето, сервирането, отсервирането, миенето на чинии, чистенето, придружаването до лекаря / училище? А превързването на порязания пръст и избърсването на сълзите?

-     Може би това е сметката която те плащат заради удоволствието/глупостта да не използваш презерватив.

-    А каква сметка плаща американецът, който прекъсва вечерята си и хваща самолета за да помага на засегнатите от цунами в Азия? А твоята банка плаща ли ти за това, че сам си теглиш парите от банкомат? А данъчните плащат ли ти за да попълниш сам данъчната декларация?

(Докато чета “Революционното богатство” на Алвин и Хайди Тофлър)

Categories: art of living · бизнес

“Те, хората, са го измислили”

юли 30, 2007 · 6 Comments

 Това се превежда като:

  1. Най-доброто вече е открито. Да се опитваш да го подобриш или да измислиш нещо революционно е загуба на време.
  2. Ти не си от онези гениални хора, които откриват нещата. Смешен си като се вземаш насериозно.

Не е ли забавно, че ТЕ, гениалните хора, които измислят нещата, или са умрели, или не живеят наблизо, или са неизвестни?

Categories: art of living · образование

Не сме единствените, които вярват в глупости

юли 30, 2007 · No Comments

 

Всички сме чували историята за доматите. Когато ги пренасят от Южна Америка, в Европа ги смятат за отровни. Двеста години по-късно един учен заявява обратното. А по-късно рискуващият да изяде два домата смелчага привлича огромна тълпа.

Днес не рискувах да пробвам дали прополисът, забравен от 2-3 години в едно бурканче, не се е превърнал в отрова. Колко смелост или глупост са нужни за да опиташ нещо за пръв път?

И като опиташ, можеш ли да извадиш общовалидни заключения? Пет дни живях прекрасно без да огладнявам, само на чай и мед. Познавам хора, които биха припаднали на петия час.

И все пак, само знанието извлечено от опита ли е ценно? Повечето ми ученици го твърдят. А аз питам дали нямаше все още да живеем в пещери ако разчитахме единствено на собствения си опит?

Чудя се защо повечето хора смятат опита си за източник на обективно знание. В резултат на няколко несполучливи връзки, някои обявяват съвместното съжителство за невъзможна мисия, а други не. Още в този момент си готов да заемеш едната или другата позиция, нали?

(Докато чета “Революционното богатство” на Алвин и Хайди Тофлър)

Categories: art of living · образование

“Българинът през 21 век” - урок за 6 клас

юли 30, 2007 · No Comments

Ако в учебника за 6 клас е предвидено да има уроци на тема “Българинът през 21 век”, какво би било добре да включват?

Някои автори са решили, че трябва да заложат на политиците. Министър Вълчев смята, че са разбрали темата превратно. Повече инфо тук.

Чакам твоите предложения. Какво искаш да кажеш на шестокласниците за българина през 21 век? Струва ли си да има такъв урок изобщо?

Categories: образование

извънредна поезия с бисквитеното чудовище

юли 28, 2007 · No Comments

 

 

I don’t like the fashion of the sect

you have to wear a hat and a stupid bag

I don’t like all these limits and borders

which the sect puts by discussing rare neurological disorders

And I just can’t stand the leader of the sect

and her curly,always grumbling pet

I am sure they have an affair

but I love her more than him-it’s not fair

he’s ugly and so lazy

he just makes me crazy

Whatever he says is considered fun

and of my jokes they like none

I would give to Her my all

and he behaves like an ass hole

Tell me why she doesn’t like me at all

and to him she renders her soul

I am sick and tired of their love game

when will I  experience the same??

Oh,there’s more..Oh my God

I just heard they’re making their own blog

I would say to the turtle and her frog:

“Goodbye!”

I am going to commit a suicide.

Categories: поезия

съботна поезия с Кърмит

юли 28, 2007 · No Comments

 

Have I mentioned her housewife skills?

They just give me the thrills.

She says her dream is to become a cleaning maid,

even if she doesn’t get paid.

But how can you believe that

if you have a look at her flat?

You may be really brave,

but you’d prefer to live in some dark cave.

What else would you think

when you see dishes full of mold in the sink?

Everything is covered with dust,

soon going to turn into a layer of crust.

Cockroaches creep all around,

you can barely see the ground.

Not to mention her toilet’s condition,

it’s in some state of decomposition.

Perhaps I’m beginning to deplore,

but this is something I cannot ignore.

Of course, her son is in the worst position;

whatever he does, he gets no recognition,

neither any proper nutrition.

She’s so tediously officious

that the treatment he gets is simply malicious.

That’s why she’ll never marry any man;

who would want to live in such a den?

Even when she cleans for a week or so,

it looks as if it was an year ago.

The whole place will soon collapse,

but she wouldn’t even notice, perhaps.

Categories: поезия

Хотел Руанда за деца

юли 28, 2007 · No Comments

 

Това не е официалният трейлър, затова и насилието е повече. Не всички кадри са от филма.

Още един “депресарски” филм, който може да бъде гледан от деца вместо сапунена опера. Макар че става въпрос за африканска гражданска война, в която клането е буквално – с мачете, няма неподходящи картини на насилие.

За разлика от документалните филми, този е твърде вероятно не само да ги увлече, но и да ги разплаче и разсмее. И въпреки стотиците хиляди жертви, няма да ги остави с чувство за безсилие и безнадеждност – така както истинската история не е оставила истинския герой (бих го нарекла “неохотен герой”, както Ъпдайк нарича Мики Маус), въпреки моментите на фрустрация, в които целият свят тежи на раменете му, а той е толкова нищожен, че дори не може да си върже вратовръзката.

Освен че този герой може да им стане по-симпатичен и от Батман, вероятно е да зададат въпроси, на които нямаш отговор. Ако не се вземаш много насериозно и вярваш, че можеш да научиш още нещо, просто се остави на въпросите и не бързай да обявяваш никой отговор за окончателен. Да, така се чувстваш нестабилно, но пък можеш да растеш, да растеш … докато сам не решиш, че си пораснал съвсем. За мен има още време – нищо че съм чела “Тибетска книга за живота и смъртта” един път и половина.

Спилбърг, хич и не помисляй да не ми върнеш книгата! Как върви снимането на ТВОЯ филм?

Categories: филми

Кои сме ние, българите?

юли 27, 2007 · 1 Comment

Съзерцателят между нарцисизма и нихилизма. Посвещавам публикуването на линка на всички, за които фактът, че са българи означава нещо … каквото и да е то :)

Categories: art of living

не знаех, че …

юли 26, 2007 · 2 Comments

 

Елеанор Рузвелт е тази, която е казала, че великите умове обсъждат идеи, посредствените - събития, а малките - хора :)

Исках да кажа това на едни хора, дето дъвчат други хора, обаче се сетих, че ще бъда изобличена като малък ум, понеже и аз обсъждам хора, даже в блога си. И понеже съм суетна, ще си замълча.

Categories: art of living · медии

Изненадай ме следващото лято

юли 24, 2007 · 1 Comment

pretend-professionals-career-dolls1.jpg

Да, да, когато кажа, че успехът означава да правиш каквото искаш и да ти плащат за това, ми казват, че звуча като реклама – красиво, ама не е истина. А каква е истината? Да работиш нещо, което мразиш и да изкарваш много пари? В този текст се опитах да ти обясня, че не е истина.

Все пак някои се хващат ( както става с рекламите) и започват да търсят това, което ги интересува. Правят го по няколко класически начина.

Първият е да решат кой предмет в училище им харесва, след което проверяват за кои специалности могат да кандидатстват с този предмет. Първата класическа грешка.

Учникът Х се справя лесно с биологията и решава, че е подходящо да кандидатства медицина. Подготвя се за изпити по химия и биология и взема изпитите с високи оценки. После се справя с лекота с изпитите в медицинския институт, защото е добър в някои науки, а и са му интересни. Означава ли това, че е подходящ за лекар? Означава ли, че обича да работи с хора, че е готов със състрадание и търпение да изслушва оплакванията на ВСЯКАКВИ хора – възпитани и невъзпитани, спокойни и нервни, ядосани на живота си или неспособни да обяснят как се чувстват, готови да му кажат “къзъм” или “джанъм”, вместо почетното “Доктор Х”, такива, които в страданието си са готови да го обвинят за всички неуредици на здравната каса. Готов ли е Х да зареже партито за да отиде при пациент, който има нужда от него (или си въобразява, че има нужда) в полунощ? По време на следването си, бъдещият доктор, може да открие, че просто го е гнус от доста неща, а по време на стажа да се изненада от факта, че доста хора нямат навика да се къпят всеки ден. Хм, ето какво очаква Х, който е инвестирал години за да стане лекар и сега смята, че е глупаво да се отказва, защото е на 24 и няма време да започне ново следване, а и родителите му ще бъдат разочаровани.

А можеше да бъде иначе. Х можеше да помисли какво друго може да направи с любовта си към биологията. Можеше да се окаже, че му е по-приятно да работи с животни, които не обясняват как точно се чувстват, но и не псуват доктора и не мрънкат за проблемите на здравната каса.

Можеше да се окаже, че изобщо не иска да лекува, а да работи в лаборатория и да клонира мишки. А можеше да се окаже, че иска да изследва поведението на маймуните в естествената им среда, а някой ден да стане звезда в Animal Planet. Можеше да се окаже, че всъщност обича биологията, защото е имал прекрасни учители и просто не е можел да осъзнае, че иска да бъде като тях – да преподава. А може би обича биологията, защото в детството си е прекарвал доста време с баба и дядо на село и обича земеделската работа. Точно сега е моментът, в който от органично земеделие може да се печели доста. А може би Х е обичал повече животните на баба и дядо, или е мечтал да има куче, а родителите му са били против. Точно сега може да сбъдне мечтата си като започне да развъжда любимата си порода – чудесен бизнес! Ами ако Х освен това ужасно харесва да играе с LEGO, както и филмите на Лукас и Спилбърг и … биологията е отправна точка и вдъхновение за доста инженери, които създават умните машинки, наречени роботи. Х може да обича биологията заради книгите за животни, да се е смял гръмогласно на описанието на Джералд Даръл на любовния танц на костенуркте или да е съзерцавал вълшебните картинки в детската енциклопедия, което го е карало да си казва “Ако аз бях написал учебника по биология, нямаше да е толкова тъп!”. Мдааааа, Х може да се захване с писане да учебници, енциклопедии, да създава интерактивни чудеса, които да забавляват учениците и да им помагат да учат с кеф. Х може да иска да защитава околната среда. Х може да се запали да изследва връзката между мозъка и емоциите, да разбере дали има нещо като безсмъртна душа, която се преражда, дали се влюбваме само заради химични реакции … понеже винаги си е падал и по психологията, а и по източните философии. Всъщност това може да го накара един ден да се занимава с политика, защото иска да защитава каузи – за или против аборта / евтаназията / клонирането … Нищо чудно да преподава етика на научните изследвания в някой университет някой ден. Някой ден … Х може да стане герой, който е спасил човечеството от екологична катастрофа … или от нелечима досега болест, при това без да му се налага да се сблъсква с уханието на пациенти, които не обичат да се къпят.

Може би ти звучи като празно фантазьорство, но … ако “реалистично” забодеш нос в учебника по биология, а после не погледнеш по-далече от носовете на съучениците ти, които смятат, че с изпит по биология и университетска диплома могат да работят само 5-6 неща и се молят да имат късмет “да се уредят някъде” като завършат, чака те скучно, безпарично и безславно бъдеще.

А сега какво? Ами търси вдъхновението – във всичко около теб, в “несериозните” неща вместо в учебника, както и възможностите – чети за различните кариери в Интернет (напиши “biology career” в GOOGLE) и ще видиш доста повече идеи от тези, за които се сетих в изминалите 5 минути, чети Business Week (излиза на български всяка седмица) или Капитал ( можеш да хвърляш по едно око в www.capital.bg – online абонаментът за ученици е символичен, а в някои дни от седмицата можеш да четеш безплатно последния брой), и разбира се, Discovery Channel …

В блога за успеха публикувах тази позната отдавна на някои статия, както и този, познат на някои линк. Статията може да е полезна на тези, които се чудят какво да учат / работят, а линкът към другата статия да успокои тези, които се притесняват, че все още не знаят какво искат или пък се страхуват да решат.

 

Categories: образование · работа · успех