полетът на костенурката

Не ходя при ясновидци за да разбера какво ще ми се случи. Но пък обичам да чета хороскопи – не от тези, които казват какво ще ти се случи днес, а от тези, които описват особеностите на зодиакалния знак и ти подсказват да се вгледаш в себе си. Харесвам И Дзин, защото показва потенциала на ситуациите и помага да намериш подходящия начин на действие или бездействие, за да си в хармония с вселенската мъдрост. Казват, че по подобен начин действат и картите Таро, които някой ден ще продължа да изследвам.

Какъв е проблемът с ясновидците? Ммм, не ясновидците са проблем, а нагласата на клиентите им. Повечето отиват, за да чуят какво им е приготвила Съдбата без тяхно участие. Отиват с нагласата на пасивни жертви, от които нищо не зависи.

Чувала съм, че има наистина добри ясновидци, които ти казват неща от миналото ти, за които няма как да знаят. Вярвам, че е така. Ама бъдещето е друго нещо.

Бъдещето е потенциал, материал, от който можеш да направиш различни неща. Но на много хора им изглежда, че можеш да направиш само едно нещо. Защо? Защото ясновидецът обикновено ти показва един сценарий. Защо? Защото това е най-вероятният сценарий за теб какъвто си в момента – с този начин на усещане, мислене, действие. Ако се промениш, сценарият ще се промени.

Въпросът е доколко тясно гледаш на нещата. Ако гледаш много тясно, най-често виждаш само един сценарий.

Ако излезеш от ограничената рамка на мислене от типа “Всичко ми е ясно”, ще освободиш място за нови знания, за ново разбиране. Ще видиш нови сценарии. Ще си нов човек, който има по-голям избор.

Позволяваш ли на родителите, учителите, лицата от телевизионния екран и други авторитетни фигури в живота ти да ти показват един единствен възможен сценарий за теб?

Как да се спасиш от убеждението, че знаеш всичко? За това … друг път. Засега – само един любим на Додо коан:

Професор отишъл при зен учител с молба да го научи на нещо. Учителят го почерпил с чай. Наливал докато чашата на професора преляла и продължавал да налива. Обяснил, че пълната чаша представлява ума на професора. В нея няма място за ново знание, така че … има ли смисъл да се правят опити да се налива?

Don’t worry, be stupid! казва Таня

Благодаря на всички, които участват в протестите, които отразяват протестите в блоговете си, които разпространяват информация за предстоящи събития, които дават правни съвети и т.н.

Признавам, че ми е трудно да повярвам на очите си какво се случва в България днес. Мислех, че съвсем е заспала. Браво, браво на всички, които участват.

Не съм разгледала всичко по темата, затова и не знам дали вече не е направено това, което предлагам, но ми се струва, че не е. Ето скромното ми предложение:

Протестни шествия има, но … както казват, София не е България. Не всеки има възможност да се включи в шествия, но всеки може да се подпише в петиция. Не всеки има интернет, за да подпише електронна (направена ли е вече и къде е?). Затова в много населени места може да се започне подписка.

Освен класическите масички с табели, които съм виждала в центъра на Хасково, може да се започне подписка като се обикаля насам-натам. По организации и фирми, по кафенета. Знам, че е досадно, но … ето какво могат да правят скучаещите ученици през лятото.

Ако Пейо има време, нека драсне някои бързи указания какво е нужно за да се направи подписка. Ако може някаква “сламка”, както казват адвокатите

Благодаря на всички, които досега работят по въпроса. Благодаря на всички, които ще се включат.

Ето и малко полезно инфо за провеждането на протестни действия - за тези, които може да не четат Пейо.

Моля, коментирайте в този блог, за да не се разпиляват коментарите и полезната информация. Благодаря!