Искам да се шляя безполезна из Лондон – за да открия още някое красиво място или да проследя интригуващия съсед. По пътя да си купя меденка от продавач, който носи табла, високо над главата си ( добре, де, може и jacket potato или дюнер с чорбаджийска чушчица).
Искам да съм винаги добре дошла у съседите – да разглеждам книги и картини, да пия чай или да се припичам в градината (а тя прилича на бабината) докато са заети.
Искам да създавам неща. Това носи радост. Дори перачката, която не е помисляла да работи нещо друго, пожелава да твори – например копчета.
Не искам да работя за някого дълги часове всеки ден, нищо че ще получавам редовно заплата.
Искам да стана чирак на Уилям Блейк (да, поетът-художник Блейк), който сам създава книги вкъщи. Гравира текста и рисунките сам, отпечатва ги сам, оцветява ги сам, накрая подвързва сам.
Искам да се навъртам край Блейк не само защото от малка мечтая да печатам книги, а защото с него мога да говоря за безполезни абстрактни неща, за които не мога да говоря с другите възрастни – например за противоположностите, за разликата между тъмната и светлата стая или невинността и опита.
Книгите на Трейси Шевалие за мен са истински светове, които нося в себе си, които съм докоснала докато бях в Лондон, в които ще живея не само в главата си когато порасна. Подробности можеш да видиш в текста ми за другата й книга, “Момичето с перлената обица”.
А “Жива жар” ми зададе въпроси:
Какво е истинско изкуство?
Колко отговорност да поемаш?
Какво е да си добър родител?
Има ли наистина безполезни хора?
Доколко си струва да отстояваш публично нещата, в които вярваш когато си различен от мнозинството?
Доколко истинската свобода и щастие са свързани с това, което работиш?
Защо повечето брачни / интимни партньори не успяват да бъдат приятели?
Има ли значение къде ще живееш?
И все ми се върти една мисъл на Пруст – че истинското откривателско пътешествие не се състои в това да видиш нови земи, а да гледаш през нови очи ( The real voyage of discovery consists not in seeking new landscapes but in having new eyes.)
***
Уилям Блейк е един от бащите на мултимедията показват следващите две клипчета:
Малка “лекция” за стихотворението “Тигърът”, откъдето идва и заглавието на книгата. Искам да отбележа колко много харесвам Людмила Костова, която ми преподаваше английска литература. Имам смътния спомен, че Блейк й е любим поет. А Людмила е по-добра от чичкото от видеото:
Очевидно Блейк вдъхновява много хора, затова те му посвещават толкова много клипчета. Ето едно, в което му пеят песничка и показват доста негови картини:
А тук са снимали кратко филмче по негово стихотворение:
Накрая не мога да не спомена емблематичното агне - тотемно животно на Невенчето и противоположност на тигъра:
