възкликна умилително на излизане от работа една от стотиците служителки в нашия общински съвет, когато забеляза новата будка за вестници и цигари отсреща.
Рядко виждам чиновници, защото в общината рядко ме допускат, а в останалите чиновнически Меки може и да ме пускат, но пък аз нямам време да ходя, пък и поводи рядко имам. Предполагам, обаче, че повечето хора ги посещават, затова се налага да имат толкова много служители. Затова им строят и още големи сгради – на здравната каса, НАП, сега преустройват още една голяма сграда, за да разширят полицията, и я свързват със съседната с някаква конструкция, подобна на пирамидата пред Лувъра.
В нашия град хората се реализират не само като чиновници и полицаи, но и като чистачки. От Бюрото по труда ми казаха, че това е една от най-търсените професии в града. Не е лесно да намериш такава работа, особено ако не си образован. Конкуренцията е жестока. Наскоро спретната чиновничка кандидатства за необявена чистаческа позиция за заплата от 20 лева месечно, като се опита да измести дългогодишната баба- титулярка. Мой приятел, чието офисче бабата чисти от години, ми разказа, че все пак от любопитство решил да поговори с напористата кандидатка. Питал я дали 20 лева на месец я удовлетворяват, и дали, като образован човек, не би искала да си намери по-добра работа. Никога не й било минавало през ума и нямала желание, но и той нямал желание да уволни бабата, и никога не му било минавало през ума.
Тук е изключително трудно да намериш работа. Предполагам, че учениците ми, които не успяват да спечелят големи стипендии в САЩ и решат да останат една година тук и да пробват пак, са големи късметлии. Обикновено им предлагат работа от няколко фирми, без да искат от тях да имат опит. Само защото знаят английски и могат да работят с Word и Интернет, и изглеждат достатъчно интелигентни да се научат да работят с още някоя програмка. Късметлии, наистина. Позмавам доста хора с дипломи за висше образование и завършени курсове по английски и компютърна грамотност, че и стаж, и нямат тоя късмет.
Чиновниците може да изглеждат детински усмихнати и щастливи когато излизат на поредната почивка или тръгват от работа в 5, но то в защото до този момент с радост и всеотдайност са работили – един вид медитация. Но после, като се приберат, ги притиска тежкият живот в скапаната държава. Включват телевизора, и мрачната действителност ги блъсва.
Тогава си спомнят ония времена, в които България имаше развита индустрия, хората имаха работа. Разбира се, голямата част от хората днес с удоволствие биха работили в заводите – усърдно като китайци, ама пусто, няма заводи. Иначе имаме добре подготвена работна ръка – технически грамотна, в крак с новите технологии, постоянно самообразоваща се и любознателна.
За съжаление, световната конспирация има други планове за българите – да слугуват на Европа. И така ги зомбира, че вместо да си предлагат услугите на голямата индустрия, например, те започват да берат маслини или да проституират, или, разбира се, да мият чинии (последното е доста разпространена професия за българи на Запад. Предполагам, че се извършва ръчно.)
И в нашия град има индустрия, но явно е нелегална, защото никой не говори за нея. Виждала съм, че в края на града се произвеждат, например, големи метални неща, които изглежда да имат нещо общо с голямата индустрия, но там, вероятно, работят китайци. Нелегално.
Това, за което всички знаем е шивашката лека промишленост. Тук се шие доста, и от цялата страна идват на пазара в Димитровград да купуват на едро. Този бизнес, обаче, също има проблеми. Мой приятел непрекъснато търси шивачки, и по моя преценка им плаща добре. Доста от завършващите техникума, обаче, отиват в университет или стават продавачки и сервитьорки, защото е по-престижно. Той смяташе, че ще може да наеме почасово учителки, но те са много изморени вече следобед, и нямат сили за още 4-5 часа. Пък и нямат време, защото, предполагам, проверяват домашни, подготвят уроците за следващия ден, учат английски и усъвършенстват компютърните си умения.
През лятото, част от младите хора отиват да работят в морските курорти. Там се очертава да се отварят все повече работни места, защото се строят все повече хотели. Огромни хотели. Има още доста място, което може да се застрои. България става все по-желана туристическа дестинация, въпреки опитите на европейската бюрокрация да осуети нашия напредък с разни измислени екологични изисквания.
Те и образованието ни се опитват да съсипят, обаче ние няма да им се дадем така лесно. Нашите деца не са тъпи като техните. Повечето отиват в университет и го завършват. А после вземат още няколко дипломи. И ония точно затова не искат да ни признават образованието, понеже е много по-добро от тяхното, ама за нас е отредено миенето на чинии.
Те и селското стопанство разсипаха. Орязаха ни пазарите. Чувам, че това лято хората не можели да си продадат тиквичките. Хем не са скъпи като ония, “органичните” зеленчуци, ама … мафия! България има хубав климат и плодородна земя. Трябва да се развива земеделието. Някои разправят, че нямалко кой да работи на полето, защото вече няма ученически и студентски бригади, пък и армията стана професионална. То ще се намери кой, ама, на, разсипаха го!
Някои разправят, че сме били зле, понеже не сме били предприемчиви. Какво да предприемаме? То след работа нямаш сили, пък и някой ще те остави да предприемаш. Мафия! Може някое магазинче за дрехи, GSM-и, злато – това върви. Щото хората тука имат вкус – и се обличат добре, и изглеждат добре.
Абе тука е животът! Виж кафенетата и кръчмите! Къде ще го видиш това навън, а?
