полетът на костенурката

Обикновено живея с усещането, че никога не съм скучала, но в опита си да бъда честна и прецизна, казах:

“ Аз пък никога не съм скучала … освен, може би, в ситуации, в които съм била принудена да присъствам на скучно събитие …”

“Аха! Да речем в някой скучен час в училище!”

“Е, човек винаги може да превърне скучното занимание в интересно … бла-бла”

За последното ще пиша друг път. Идеята ми сега е да пиша за обществените услуги и събития, които често се оказват нискокачествени, безсмислени и времегубещи, но ние не правим нищо, за да ги променим. Защо?

Естествено, след разговора известно време в главата ми доминираше образът на училищната скука, защото седем години беше фактор, косвено причиняващ ми сърцебиене, главоболие и т.н. За седем години синът ми още не се е адаптирал напълно към училищната скука. Неумението му винаги напълно да прикрива това, се обяснява като арогантност от едни, и психологическо отклонение от други учители. А аз прекарвам твърде много време за да му напомням:

Не задавай въпроси на учителите. После ще потърсиш сам информация или ще питаш мен или някой приятел.

Никога не говори в час, колкото и да е скучно. Не рисувай. Не чети.

Не гледай учителите в очите, защото се плашат от погледа ти. Изглежда им дръзко.

Ако ти кажат да ги гледаш в очите, гледай ги мазно и леко уплашено (това и аз не знам как точно се постига )

Прави точно каквото ти казват, колкото и да е безсмислено.

Не казвай нищо (дори когато си поканен да изкажеш мнение), което не би казал твой съученик, по какъвто и да е повод, дори и в отговор на въпрос по учебния материал.

Прегледай още веднъж тези полезни родителски съвети и директни / индиректни учителски послания. Ако едно дете расте с подобни напътствия / изисквания във всички области на живота си, в какво се превръща? В циничен страхлив конформист. И как после искаш такъв човек да промени нещичко в средата си?

За мен е важно да науча сина си да превключва в такъв режим в някои аспекти на живота си, за да оцелее и да се научи на гъвкавост. Но за твърде много деца, това е единственият режим, в който се възпитават да оперират. Това се изисква от тях не само в училище, но и у дома, и на улицата. И малко от тях научават и други начини. За тях страхливият конформист не е защитна маска, която да сложат само когато наистина се налага да си спасят кожата; за тях това е зрелият, нормалният начин на постоянно функциониране.

Ето защо понякога наричам българското училище “душегубка”. И често намеквам, че и семейството заслужава това звание.

Още по темата:

Златната среда скапва златната младеж.

Егати пауъра

В душегубката

Какво искаме за децата си

Оставям настрана будистката етика, за да проговори будистката прагматичност. И изобщо нямам намерение да се заяждам с Г-жа Банева.

Биоразнообразието, освен всичко друго, означава генно разнообразие. А за какво ни е генното разнообразие? За какъв Х са ни нужни повече видове гени? За да можем от тях да създаваме нови видове, от които се нуждаем. Ако сравним с конструкторите Lego, би предпочел да имаш не само жълти тухли, нали?

Оставям настрана спорните генно модифицирани храни, които могат да решат завинаги проблема с масовия глад, да заменят скъпи ваксини и пр.

Става въпрос за всевъзможни други приложения, които карат учени, икономисти, политици, и бизнесмени  да говорят за “биобазирана икономика”. Представи си “биорафинерии”, построени в близост до земеделски райони – фабрики, които произвеждат какво ли не (включително толкова важните за икономиката и колата ти горива) от отглежданите наблизо растения. Растенията не са изчерпаем източник като нефта, а освен това, биорафинериите ще създадат още работни места, в райони, където преди е имало единствено слабо-развито земеделие. Представи си икономически ефективно земеделие в някоя бивша пустиня.

Та, за да създадем полезни за нас видове, ни е нужно разнообразие от гени: един ген от този вид ще кара растението да пониква и узрява бързо, така че да имаме по няколко реколти на година. Друг ген ще го прави издръжливо на студ / жега / суша / плесени и т.н. Спомни си приказката за Джак и бобеното зърно ( Jack and the Beanstalk).

Всеки ген е ценен, понеже може да послужи за разрешаването на специфичен проблем. В същото време, нито един ген не е по-ценен от друг в абсолютен смисъл. Жегоустойчивият е ценен за африканците, но е безполезен за ескимосите.

В тази връзка ми е много забавно, когато хора с определени политически възгледи решават,че гените на една човешка раса са по-ценни от тези на друга. Това ги подтиква да се погрижат за чистотата на расата / нацията. Резултатът е еднакви хора, които можеш да облечеш в еднакви униформи и да обучиш да набиват еднакво крак. В което, разбира се, едни откриват своебразна красота, а други не – всеки си има право на лош вкус.

Още по-забавно е, че някои от радетелите за чиста нациа се гордеят с дългата си история, която в съчетание с кръстопътната география, е позволила повече от хиляда и триста години всевъзможно племена да осъществяват кръстосано оплождане, с което, същите тези горди националисти обясняват своеобразния гений на етноса си.

Още, още по-забавно ми е, когато някои от тях поставят този гений на второ място в света – след гения на група, която е известна с ограничеността на генофонда си, а в някои среди и с това, че в идеалния случай трябва да бъде унищожена. Що, бе, господа? Толкова ли е страшно да кръстосаш гени с гений?

Айде по-малките измежду вас да слушкат не само в час по България, но и в час по Биология. Току виж изобретили някои биотехнологично чудо, което ще замени циганите с друга суровина и ще изведе родната козметична промишленост на светлинни години пред френската. А внуците ви ще са по-благодарни на вас, отколкото на Хан Крум, Бойко Борисов и Хитлер взети заедно.

P.S. Хуманитаристите могат да се упражнят в разсъждения за културното многообразие.