Дадох й 20 от 25те, които имах в портфейла, както и 40 от 40те, които Стоян е спестил от Рожен (ял по-скромно, помагал за благоустройването на обсерваторията, и така платил половината от цената за нощувка). Смятам да му предложа, заедно с внучката на Албена, другата събота да седнат в кухнята и да сортират торбата със стотинките и да отидат да ги обменят (Може би в някоя банка? Съвет от теб?).
Внучката на Албена е на неговата възраст, но не е кандидатствала в езиковата / математическата гимназия, макар че, доколкото знам, е отличничка. Сестра й е на 18, но не е учила в гимназия, защото не са могли да си го позволят, а освен това има сериозни здравословни проблеми. Току що е оперирана и се нуждае от 70 лева за лекарства. Албена вече има 80 от мен и съседката и ще купи част от лекарствата, а и нещо за ядене, защото не са яли тия дни.
Надявам се през седмицата Албена да се обади ако има нужда от пари, защото и тя, и двете й внучки, буквално гладуват, а самата тя наскоро е припаднала на улицата – от глад, жега и напреднала възраст.
Майката на момичетата отдавна е изчезнала, а бащата е починал. С пенсия от 80 лв и някакви ваучъри за твърдо гориво, както и Хлв от чистене на входове, Албена отглежда тези момичета (14 и 18), плаща 20 лева наем за общинско жилище в края на циганската част на квартал “Орфей”. Пътят дотам никак не е кратък, особено в жегата, установих лично вчера.
За трите години, откакто живея тук, Албена веднъж ме осведоми за семейното си положение и ме помоли, ако понякога имам излишни дрехи, да й давам. Веднъж дадох чудесни отеснели, съвсем нови пола и блуза на внучката й, и повече не съм се сещала, че бих могла да помогна на Албена, макар че всяка петък вечер / събота сутрин й оставям пред вратата вода, за да мие стълбите.
Днес Албена напомни за себе си, явно защото много се е уплашила след припадъка. Каза ми, че непрекъснато мисли как ще се справят внучките й сами ако стане нещо с нея, дали голямата ще живее дълго…
Казах й, че малката (14) е достатъчно голяма, за да й помага вече редовно, че може сама да отиде до гимназията да се запише, както моят син сам подаде документи, следи класирания и се записа, а следващата събота да я доведе да си поговорим за училище и други неща.
Нямаше начин да не се сетя за героите на ромската ми авантюра, на които вече няма да давам пари. Около 600 лв стигат за семейство, в което има доста на брой здрави пълнолетни.
Да, Албена, в сравнение с тях, живее в разкош. За 20 лв живее с двустаен общински апартамент, докато те за 30 ползват две селскостопански помещения на полето.
Докато те 4 месеца не намериха време да започнат да се ограмотяват (въпреки че нямаха много работа), и привикват и малките да просят, Албена сама е успяла да изучи в училище до 8 клас две момичета, които никога не й е хрумнало да праща да просят.
Малката внучка на Албена иска хубави дрехи, а предполагам, мечтае и за мобилен телефон. Подобно на повечето родители у нас, Албена не се е сетила да покаже на децата, че трябва да се научат да се справят сами. Нищо, аз, като фанатизиран представител на другата група родители, ще обясня другата събота, а може би и по-нататък пак.
Как можеш да помогнеш на Албена?
- Като придружаваш нея и внучките й в някои институции – хем да й помогнеш, хем и момичетата да се научат как да се справят с бюрокрацията
- Като помагаш на внучките й с уроците – голямата би могла да се върне в училище и да завърши гимназия (и без това заради здравето си няма как да се натоварва с физическа работа), а и двете биха могли да научат английски и да работят с компютър
- Като подаряваш по някоя и друга излишна женска дрешка
Когато се запозная подробно с положението, ще докладвам повече. Надявам се със семейството на Албена да е по-лесно отколкото със семейството на Грозданка.
С Бен, новият доброволец от Корпуса на мира, си говорихме за положението в циганската махала и как може да се помогне. Стигнахме до извода, че може да говорим с администрацията на училището в махалата и той, с ученици-доброволци, да занимава в извънучебно време ромските деца – с игри и учене, превръщайки сградата на училището в своебразен център, който да работи до късно, дори и в почивните дни, и лека-полека да привлича и възрастните и да им помага да се образоват.
Вчера, като минавах през махалата, си мислех, че е хубаво точно там да има разположени офиси на социални грижи, бюрото по труда, които да работят активно с хората в квартала, за да повишат вероятността да си намерят работа, вместо да зависят от помощи.
Приемам идеи за това с какво ученици в гимназия, американец-доброволец, както и други граждани, биха могли да помогнат да се промени ситуацията не само на ромите, ами на всякакви хора в неравностойно социално положение.
