полетът на костенурката

Чета “Времето на ангелите” на Айрис, и си спомних, че и аз доскоро намирах идеята за самоубийство за доста живителна и ободряваща: когато човек знае, че ако стане много напечено, може завинаги да се измъкне от скапания живот, той живее спокойно и с любопитство очаква следващия ден.

Да, но никой досега не е дал 100 % гаранция, че смъртта е краят. Всички религии смятат, че не е, а има и доста хора, съвзели се от близки до смъртта преживявания, които разказват това-онова. Така че няма утеха, че всичко ще свърши. Хм, малко изморително звучи.

Радвам се, че някак естествено преди време се плъзнах в друга посока: реших да се науча да живея щастливо тук и сега, независимо от обстоятелствата – като променям каквото мога и приемам каквото не мога, и правя разликата между двете. Мисля, че ако знам как да живея този живот, ще се справя чудесно и с евентуален следващ.

От процеса на умиране не ме е страх, дори и ако е болезнен. Знам, че е временен. Будистите, обаче, го вземат по-насериозно, затова се подготвят и за него. “Тибетска книга за живота и смъртта” е полезно четиво и за небудисти, и дори за невярващи в следващия живот – най-вече за тези, които знаят, че дните им са преброени или искат да помогнат на някого в такова положение. Дори смятам, че всеки трябва да има собствено копие от тази книга. Ако Станислав не ми върне моето, за Nти път ще си купя ново, и няма да му се сърдя.

Така че вече не живея с освобождаващата идея за самоубийството, но мисълта за смъртта ми помага да живея по-добре. Не ми позволява да си губя времето. Уча се да живея така, че да правя само нещата, които намирам, че си струват точно в този момент.

По-конкретно, мисълта за смъртта ми помага да устоя на изкушението да включа отново звука на телефона (изключен е от две седмици и ще остане така до края на отпуската) и да влезна в ролята на “Спешна помощ”, очаквайки евентуални позвънявания от всеки, който знае номера. Смъртта ми напомня, че дълбоко в същността си аз не съм спешна помощ, не съм линейка, че нямам безкрайно много време да разбера коя съм и да заживея в светлината на това разбиране.

 Не се учудвай ако не отговарям и на писмата ти. Дали ще се сърдиш е твое решение.