полетът на костенурката

Когато съм наясно с нещо и искам да го обясня на друг, логично е яснотата на аргументите ми да бъде най-важното. Достатъчно ли е да говориш ясно и логично, за да проникнеш в нечия глава и поне да бъдеш чут? В повечето случаи не. Позоваването на авторитети е един от начините да се сдобиеш с краткосрочна виза за съзнанието на някои читатели / слушатели.

Винаги ми е хубаво да си спомням авторитетите, на които се позовава майката на мой приятел (тя обича да е права за всичко и се включва в спорове на всякакви теми):

“ В Библията пише”

“Баба Ванга каза”

“Американските учени доказаха”

Сетих се за това, докато четях следното:

“Вече беше решил да махне историческото си встъпление и да не споменава никакви имена на ранни мислители. Нека критиците сами определят към коя традиция и школа принадлежи. Ще изложи схващанията си просто и понятно, разчитайки на авторитета на собствения си глас, тъй като неговите кристално ясни и добре аргументирани доводи не биваше да се разводняват с позовавания на други авторитети, въпреки че в края на книгата може би щеше най-смирено да признае, че всъщност е привърженик на платонизма.” (Времето на ангелите, Айрис Мърдок)