полетът на костенурката

Практично е събирането на пари с SMS. Лесно е да дадеш малка сума без да се налага да ходиш до банката. Можеш и да не дадеш, без да се налага да обясняваш или нагрубяваш.

И все пак е притеснително, защото хем искаш да си добър, хем не ти се дава, понеже и ти самият нямаш достатъчно, а ако започнеш да даваш така за всички кампании, какво ще ти остане?

Справедливо обявяваш, че плащаш данъци, което означава, че държавата е пълна с пари, но не ги дава за каквото трябва. Което те изпълва със справедлив гняв към държавата.

Справедливият ти гняв се излива в разговори на маса или в блога ти, и рядко цели събирането на съмишленици, с които да предприемеш действия за пристискането на държавата да даде за справедлива кауза адекватна част от огромните богатства, събрани под формата на данъци.

Притеснително е да поискат от теб. По-добре е да не го правят. Държавата за това е държава – да се грижи за всички. А ти си просто един малък човек.