Когато получаваш по-малко отколкото искаш, обикновено си склонен да смяташ, че шефът ти е стиснат егоистичен изверг или некадърник, или и двете. Дали си прав във всички случаи?
Нека разгледаме случая, в който работиш за бизнес-организация.
За да вземаш добри пари, освен доброто желание на шефа, трябва да има и пари. А това дали ще има пари, не зависи изцяло от шефа.
Възможно е фирмата да предлага чудесен продукт / услуга на чудесна цена, но въпреки това, печалбите да не са големи. До тази ситуация може да се стигне благодарение на всевъзможни причини, дори и на събития, които се случват на другия край на света. Понякога, например, рязко поскъпва някаква суровина / услуга и пр., и ако продължаваш да продаваш на същата цена, печелиш по-малко. Могат да се случат хиляди независещи от шефа ти неща, и той при всичката си кадърност и добронамереност да разполага с по-малко пари, и да се наложи дори да ти намали заплатата.
Какво ще направиш ти в този случай? Най-лесното е да обявиш шефа си за гадняр и некадърник. Ако имаш избор да се преместиш на друга работа, би ли останал да помогнеш на шефа си да преодолее кризата, като работиш повече за по-малко пари?
Понякога всичко върви чудесно, но изведнъж промени на пазара / нови научни открития и пр., налагат промени в начина на работа. Може да се наложи служителите да научат много нови неща, работата им да се усложни, само и само фирмата да остане в бизнеса. В такава ситуация на шефа ти му се налага да купува ново оборудване, да инвестира в обучението ти – т.е. налага му се да харчи много, за да не излезе от играта, което за теб би означавало да останеш без работа.
Ще останеш ли лоялен към шефа? Ако нямаш избор и се налага да останеш, ще се напъваш ли да работиш повече и да учиш бързо за същите пари, или кротко ще саботираш работата, понеже смяташ, че е справедливо да работиш за толкова, колкото ти плащат?
Светът днес се променя много бързо, и милиони хора всеки ден се оказват в ситуациите, които описах. В зависимост от решенията, които вземат, фирмите, за които работят, процъфтяват или фалират. А това се отразява на живота на много други хора – например на тези, чиито заплати зависят от държавния бюджет, който пък зависи от събраните от фирмите данъци, които, на свой ред зависят от печалбите на фирмите, а печалбата на фирмата донякъде зависи от теб. Схващаш ли колко всъщност?
Въпросите дотук не бяха риторични, но ако така ти се е сторило, ето ти
АНКЕТА (дилема):
Свестният ти шеф, който досега ти е плащал добра заплата, има сериозно проблеми. Има известен шанс (но не и гаранции) да се измъкне от кризата, но за това ще му е нужна твоят помощ. Нещата са толкова зле, обаче, че ще се наложи да работиш доста повече за по-малко пари, без възможност да вземеш годишния си отпуск. В същото време конкурентът му ти предлага чудесни условия на работа и заплащане.
Ако семейният ти бюджет може да го понесе, но все пак ще се наложи да поживееш доста по-скромно и да пропуснеш почивката си, а работата ще е доста повече, ще останеш ли да подкрепиш шефа си или ще отидеш при конкурента и ще запазиш / подобриш стандарта си без да се претрепваш от работа?
Разбира се, можеш да се включиш в сходна дискусия при Марфа.
Ще се радвам още повече, ако отделиш време да се обосновеш 
