Съгласна съм, че учителите трябва да получават по-големи заплати и ще оставя настрана сантименталните си усещания, че истинският учител не се мотивира с пари, понеже е призван, и не си върши работата зле заради това, че му плащат малко. Ще кажа, че за да може да си позволи да е отпочинал и да има време да става по-добър в професията си, учителят трябва да получава повече, за да не работи извън училище. Понеже аз съм работила така и знам, че не е лесно.
Дали, обаче, смятам, че е добра идея учителите да стачкуват ефективно? Няма да говоря за това какво мисли обществото. Това, може би, друг път.
Днес моя позната, преподаваща в училището в ромската махала ми каза, че колегите и не могат да си позволят са стачкуват, след като цяло лято са посветили на това да привлекат децата в училище, да убедят родителите им да ги пуснат – ако сега ги отпратят заради стачката, още в началото на учебната година, едва ли биха ги събрали после.
От позицията на родител мога да кажа следното: 7 години не ми беше безразлично дали детето излиза в извънредни ваканции – предпочитах го, защото вкъщи, както и в извънкласните дейности, вършеше доста по-смислени неща, от които научи повечето неща, които знае и може – сам, с родителите ми, с мен и с учители, които работят за по-малко от училищната заплата, но обичат работата си и не стачкуват. Сега – да, в 8 клас на профилирана гимназия губи часове по немски, но не мисля, че е фатално, понеже не си губи времето, така че приемам философски. Защо не се реших да го образовам вкъщи, след като толкова пъти съм казвала, че предпочитам? Заради слабохарактерност и липса на организация от моя страна, но това е друга тема.
Може да смятам, че учителите трябва да получават по-големи заплати, но не съм сигурна, че ми се иска повечето сегашни учители да получават двойно по-големи заплати. Не съм убедена, че това ще доведе до повишаване на квалификацията им и промяна на манталитета им. И сега има безплатни възможности за повишаване на квалификацията, но малцина проявяват интерес към тях, а още по-малко са тези, които се интересуват от това наистина да научат нещо. По-забавното е, че не искат да се възползват дори от възможности, които ще им дадат умения, които могат да се трансферират и на други, по-добре заплатени работни места. Но да не забравяме, че учителите са учители, а не ученици – тяхната работа е да преподават, а не да учат. Те си знаят всичко.
Някои действащи учители, както и голяма част от обществото, са съгласни, че не бива да се наливат пари в нереформирана система, но повечето обвиняват правителствата за неосъществяването на реформите. Ясно е, че тези реформи не се провеждат, понеже са свързани с вземане на непопулярни мерки като големи съкращения и повишени изисквания към оставащите на работа учители. Кой политик тук би рискувал да се провали на следващите избори след като изхвърли хиляди от работа?
Факт е, обаче, че от 2004 насам политиците станаха откровени на тема училищно образование – някой може да си спомня доклада на Милен Велчевото министерство, а друг може и да е забелязал на сайта на образователното министерство националната програма за развитие на училишното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Не съм говорила с нито един учител, който да е чел тези документи. Това, което чувам масово от учителите е, че министърът бил неадекватен. На мен пък ми се видя доста адекватен на една продължителна среща, на която присъствах, но нали понякога казва едни неудобни неща. Както и да е.
Някои казват, че все говорел за реформа, ама нищо не бил направил. Аз пък искам да питам дали целокупното общество чака реформата да дойде отгоре, от министерството? Ако няма обществено съгласие за това какво образование искаме за децата си, ако учителите не споделят същото мнение, за каква реформа можем да говорим? А министерството всъщност организира срещи за обсъждане на учебното съдържание по предмети и пр. В тях участваха доста учители. И какво измислиха? На среща с директори и министъра, на която присъствах, дискусията се изроди в тревожни питания дали ще има съкращения, а министърът каза, че подобна е била ситуацията на срещите на учителите. За да се запазят местата е най-удачно да се запазят старото съдържание и старата форма. Мога само да предполагам какво се решили учителите. Ако някой от вас е бил там, нека разкаже.
А обществото дискутира ли тази тема? Да сте чули за родителски сдружения, които да настояват за реформи и да знаят какво точно искат? И това са хора, които обичат децата си? Разбира се, че ги обичат! Нали им купуват шестиците.
А да сте чули за творчески сдружения на учители, които работят по своя стратегия, щото, нали, тази на министъра била малоумна? Много ясно, че не сте. Те, хорицата, едвам оцеляват, а аз искам да пишат стратегии.
Е, ако питате мен, ще ви кажа, че учителите имат доста голяма свобода и да преподават добре – никой не им виси на главите в час, но те ще ви обяснят, че някакви малоумни държавни изисквания ги принуждават да работят малоумно.
Те ще ви кажат и това, че калпавите учебници им пречат, а аз ще отговоря, че ако учителят иска да преподава добре, би могъл да го направи и без учебник, но това е друга тема. Мисля, че имат и достатъчно власт да определят дали децата да учат по калпави учебници, понеже не децата, а учителите ги избират. Ако кажат пък, че няма ни един свестен учебник, ще им кажа, че никой не им е запушил устата и вързал ръцете, та да не вдигнат вой и министерството да ги чуе, а и обществото, че и да им се възхити. Но те лятно време да не са луди да четат по няколко учебника, та да избират или да простестират?
Да сте чули някой действащ учител да има визия за това какво трябва да е образованието? Да сте чули да говори за това как нещо може да се преподаде по по-добър начин? Ами аз не съм. А от 17 години съм учителка. Така че знам, че тази тема не е никак забавна на учителите. Те са най-рядко срещаните участници в онлайн дискусии по образователни проблеми.
И как да се оправи образованието? Не знам. Ето тук пиша за професията на учителя – в случай, че някой се интересува. Ето тука пиша нещо, което в контекста на стачката е доста актуално. А за образованието и учителската професия си имам категорийки в блога. А анекдоти за учители, инспектори и министри – някой друг път.
