Това е статия на Александър Божков, препечатана от сайта на Дневник.
Напълно подкрепям мнението, че реформата в образованието трябва да тръгне от учителите и да бъде подкрепена от обществото. Не можем да чакаме да се случи отгоре. Тъй като се уморих да го обяснявам, ще се позова на този авторитет 
Ето я и самата статия:
Дойде денят на началото на учителската стачка. Учителите ще стачкуват, защото искат по-високи заплати. Веднага. Със сто процента по-големи.
Готов съм да се присъединя към техните искания. Правя груба сметка. Малко под 400 лева получават средно сега. Искат 800. Сто хиляди учители, по 400 лева допълнително на месец, по 12 месеца, равно на 480 милиона лева годишно. Не че ги няма българската държава тези пари. Може да ги извади практически начаса. Дори няма да се разклати планираният бюджетен излишък. Да им ги дадат, щом има откъде. Защото няма съмнение, че учителите са зле платени.
Да се абстрахираме от аргумента, че ако даде на учителите, правителството ще трябва да обяснява защо няма да даде на лекарите, на полицаите, на горските, на железничарите и така нататък. Защото правителството затова е правителство, за да си определи всяка година по един приоритет и да каже: “Тази година само на учителите! Толкоз! Догодина на следващото съсловие!”
Ето, отстранихме другите кандидати за увеличение на заплатите. Останаха учителите. Тъкмо да се зарадвам, че ще получат парите, и нещо започва да ме човърка отвътре. Не ми харесва съвсем идеята на всички да се увеличи заплатата поравно. Някои са по-добри учители, други - не чак толкова. Някои са по-натоварени учители, други - по-леко го карат. Някои произвеждат отличници като за Харвард и Оксфорд, но пък други мъчат някакви циганчета поне да могат да си пишат името.
Как да се диференцира заплащането на учителите?
Отварям сайта на Министерството на образованието и науката и намирам там най-отпред “Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка”. В тази национална програма едни съвестни чиновници от министерството са дали всичко от себе си, толкова могат хората, предложили са някакви принципи за диференцирано заплащане на учителите, имат идея за външно оценяване на училищата, дори за национално стандартизирано външно оценяване пишат. В тази програма се предлага и да се въведе система за кариерно развитие на учителите, дори и за награждаването им.
На осемнадесетата година от прехода, в третата година от управлението на настоящото правителство, година след приемането ни в Европейския съюз тази “Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка” продължава да съществува само на сайта на Министерството на образованието и науката и предстои някой ден да започне да се прилага в системата на образованието. Кога ще я приложат, кога ще измерят резултатите, кога ще оценят диференцирано резултатите и качествата на учителите, че да имаме някакво основание да повишим заплатите им не на калпак, а съобразно приноса и качеството на образованието, което дават?
Тук нещата със стопроцентовото увеличение някак зациклят. Вижда се, че държавата не знае как днес да увеличи диференцирано заплатите и затова изобщо не иска да ги увеличава. Започвам да разбирам правителството и неговите аргументи.
Същевременно веднага си припомням, че учителите са именно тези най-умни хора, които са ни учили всички и продължават да учат децата и внуците ни. Като са толкова умни, мисля си, сигурно са се досетили отдавна за този проблем и са приготвили свой вариант на всичко, не само как да им се увеличат диференцирано заплатите, а и как да се реформира цялата образователна система бързо и ефективно.
Отварям обнадежден сайта на Синдиката на българските учители, като очаквам там да намеря контрапрограмата на учителите за образованието. Намирам една високопарна реч на Янка Такева, правила за провеждане на стачка, колективен трудов договор за 2006(?) година и други подобни. Изведнъж откривам точно каквото, изглежда, ми трябва - “Национална програма за устойчиво развитие на средното образование в Република България”. Отварям тази програма и разочарованието ме наляга изведнъж. Оказва се, че това е документ от 2003 г. и е разработена… за подпомагане изпълнението на т. 4 от Стачните искания на Синдиката на българските учители от 5.07.2003 г., според които Министерството на образованието и науката следвало да разработи до 22.12.2003 г. Национална програма за устойчиво развитие на средното образование и Програма за повишаване статуса на учителската професия.
Пак са писали нещо по повод някаква стачка и там са си останали. Не помня дали през 2003 са им увеличили заплатите, вече няма и значение.
Потърсих и уебстраница на синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”. Оказа се, че те пък изобщо нямат страница в интернет, но в Google срещу тяхното име излязоха единствено многобройни искания за оставка на министъра…
Замислих се много сериозно и постепенно се сетих, че не съм чувал някъде и някога в последните няколко години тъкмо учителите да са представили своя цялостна алтернативна програма за реформа на българското училище. Нали точно те познават тази материя отвътре, знаят какво е лошо и какво е добро в нашата образователна система, те би трябвало да се опитват да променят нещата и да знаят кое им пречи в тази промяна и какво трябва да направи държавата, за да могат те да променят образованието.
Защото, драги учители, вие ще правите реформата в края на краищата. Вие сте нейните изпълнители и ми се струва естествено тъкмо вие да сте авторите и на идеите, и на конкретните действия, които трябва да се извършат, за да се получи резултатът. А този резултат е, първо, децата да получат адекватно и модерно образование и, второ, учителите да живеят добре. Няма как да се разменят местата на първото и второто.
Затова, докато стачкувате, може би е добре да се съберете, поне тези от вас, уважаеми учители, които смятат, че знаят какво и как трябва да се промени в българското образование, и да научите политиците и чиновниците от образованието и финансите какво да правят по темата.
Така от стачката ви ще има някаква полза.
4 responses so far ↓
mitko // септември 30, 2007 at 7:29 pm
Прав сте господин Божков! Ама като не им се мисли, да оставят хора като Зам.министър Кирчо Атанасов - до скорошен директор на Математическата гимназия в Пловдив, доказал се капацитет в средното образование , и други като него да мислят и да действат! Но майче Министерство на просветата е на прав път и на някой това не му харесва! Майче някой рови в навечерието на местните избори единствено с евтини пополистки цели ! Вярно е че парите на учителите не стигат.Те не стигат на всички! Толкова си заработваме като брутен продук, толкова можем да разпределим !
Но още по вярно е, че са малцина училищата и учителите разработили собствени проекти за усвояването на Европейските структорни фондове - нали?
За съжаление най-големия дифицит в нашето общество не са парите а времето? Времето необходимо за изграждане на нова съвременна, отговаряща на стандартите на ЕС система. Защото е необходимо време и за изучаване на европейските, и за преорганизиране на нашата система, и за промяна на мисленето на учителите! За съжаление мнозина учители са без компютърна грамотност и владеене поне на един чужд език! И излиза, че внукът ми в трети клас е по напред с материала от тях и с право се нерви че няма училище, защото неосъзнато чувства, че дефицитът от време стои и пред него!!?
Джепето // септември 30, 2007 at 10:14 pm
За най-голямо мое съжаление, след 23 години учителстване, ще трябва да кажа, че Митко е много прав.
Учителството години наред не бе провокирано да се развдижи. То е част от обществото, от света и минава през метаморфозите на времето. Обезценяването на самия живот го затвори в класните стаи. В България нито едно от новите правителства не пое курс за създаване на система, която да създава и развива професионализъм. Тъй като хукнахме да гоним другите, всичко у нас става в движение и на парче. Един индийски философ е казал, че “който пренебрегва цялото има нездрав разсъдък”. Не мисля, че трябва да се тръгне от един висок праг на заплата. Трябва да има определена база, върху, която да се надгражда. В диференцираното заплащане има “хляб” и надежда. Но то трябва да бъде прието като необходимост, а не като налагане. Учителството трябва да разбира, че една такава система изолира уравниловката. МОН не открива топлата вода с това. Всичко, показателите в диференцираното заплащане на учителския труд не са нови. По-възрастните преподаватели знаят, че кръжочните форми, детските центрове, които бяха ликвидирани, правеха дуцата весели, общителни, уверени в себе си. Днес се строят замъци за пари, но не и детски центрове. Преди години искаха да се закрият занималните. Ама глупост. Във времето, когато родителите издъхват и нямат време за децата си, ПИГ-овете са тяхното спасение.
Учебниците са един много опасен момент в развитието на детското мислене. Последните години те са написани на научен, мъртъв език. Кой ли не се опита да прави учебник? За пърив клас имаше една година 25 варианта на буквар и 15 варианта на математиката. Учебното съдържание не предполага вариантност. То е малко и елементарно. В пърив клас е важен социалния момент, въвеждането, азбуката, четенето и числата до 10. Как може това съдържание да се поднесе по различен начин? Не. Целта не са били децата. А търговията с учебници. Кой знае колко пари е потрошило МОН тогава и колко от тези варианти стоят по складовете? Гланцирани и тежки. И днес издаването и търговията с учебници се вихри яко. МОН одобрява /кого?/специални издателства, чиито учебници не струват. Но може би има процент за някой. Няма доволен учител от учебник по предмета си. Няма доволен родител или ученик. Пише се на висок, неразговорен и неразбираем стил. Това не привлича децата. Явно …далаверка. С милиони…И после …няма пари. Никой досега не е разнищил въпроса с учебниците.
Много са проблемите. Не оправдавам колегите. Хора всякакви. Тогава? Подбор? Как? Изпити, тестове, квалификации. И не само. За да върнем уважението към тая професия, дайте му пари за духовна храна.
В Университета най-лесната специалност и с най-нисък имидж е педагогиката. Там влизат …всички неуспели другаде,просто , за да получат висше. Водя пети випуск в начален курс. Отгледала съм една дъщеря. За да бъдеш учител ти трябва една много особена сетивност, визия, речник, познания. Ако си сноб, комплексар, затворена личност или куп други дефекти, провокирани от времето, ти деформираш. Повечето родители знаят, че ако не можеш да се надскочиш, трудно създаваш нормално поколение. Така е с учителя. Влизайки в клас, той трябва да забрави себе си. Той трябва да е “чист”. Умението да не правиш разлика между децата, да ги приемаш наравно, да ги накараш да ти се доверят, възпитава у тях уважение към самите тях. Нещо, което не е традиция в българското семейство, защото културата на обществото ни все още не е на необходимото ниво. За мен българинът е неверник. Този, който вярва, разбира. Което преведено на учителски език означава, че ако вяярваш, че твоята професия има смисъл, ще разбираш великата отговорност, която ти е предоставена. Да формираш. Е, не винаги се получава. например има и в Парламента неуспешни педагогически опит?!
Учителят е Вселена. Но нали знаете, промяна има, когато има необходимост за нея. Ние тръгнахме от парите. А моя статут? Моето място в това общество като учител къде е? Какво очакват от мен като такъв?И трябва ли да чакам обществото да ми каже? Ако съм в крак с времето, ще знам какво да дам на децата. Има много причини , поради които учителят е обезверен, но има и доза безхаберност, несъпричастност. Извадете работата му на показ. Покажете уважение към нея. Дайте му достойна база, за да стъпи. И система от провокации, за да се развива.
За мен най-добрата система ще бъде тази, в която аз ще работя до 16 ч. Следобед ще се занимавам с домашните, които съм дала. Всеки ученик, който иска, остава и задава въпроси, четем допълнителната литература, която децата не четат. Остане ли време, работя по проблемен въпрос. Нещо от рода на курсовата работа, която после се оценява. Работя посъздаването на учебник, учебна тетрадка.
Когато защитих втори клас квалификация, след три изпита и дипломна работа, получих 7 лв. върху заплатата. Този труд, господа, е ценен. Той е мисловен. Ако искате да съм сачествен преподавател, трябва да бъдете качествени и вие. Посредствеността няма място в образованието.
Както тази вечер в новините слушах Такева. Не може по-глупаво да се води стачка. Какво означават думите: стачката се разраства и годината можа да не приключи. може би годината на г-жа Такева. Но не и моята. Диалогът трябва да се води от умни хора. Няма друг вариант за разрешаване на конфликт. Стачката бе начин да изохкам, защото политиците в България са нагли. Ние знаем, че те яко крадат. И какво от това? Ами това, че няма да ни се сърдят, ако ние отговорим със старата българска поговорка” Каквото повикало, такова се обадило”. Добре е човек да запази културното си ниво, но за да го имаш, трябва с нещо да го “подхранваш”. Има свестни учители и заради тях си струват промените. Не ги погубвайте.
lyd // октомври 1, 2007 at 10:15 pm
Има свестни учители, но това, което ме притеснява са опасенията относно броя им
Подкрепям предно-пишещия // октомври 2, 2007 at 11:27 pm
Народе, осъзнай се!!! Вече никой не иска да учи в Педагогическите специалности по университетите! Ако никъде не го приемат, (ако за нищо друго не става) тогава отива там! Българчетата не щат да учат там, защото не им се работи за жълти стотинки. А ако успешно завърши и е малко по-кадърен, няма да стане даскал, я! Истината е, че по училищата работят много добри даскали, но те са над 40 (от тези, които се дипломираха преди промените, от тези, за които УЧИТЕЛ не е професия, а е призвание). За да се пръкнат нови такива, трябва да им се увеличат заплатите, но не със 100%, а с много повече!!! За да може Директорът да уволнява и да не го е страх, че няма да намери учител!!! Като се освободи едно работно място, за него от борсата да ти пратят 10 кандидата, а не както е сега: за 2 свободни учителски места - един кандидат. Хубав, лош, кадърен или не… други желаещи НЯМА!!!
Аз съм оптимист: ако им се увеличат заплатите, ама не двойно, а повече:
1.след 2-3 години няма да преразглеждат двойките в педагогическите факултети, за да си набавят нужния брой стеденти;
2.след 3-8 години ще завършат по-добри студенти;
3. голям % от завършилите ще започнат да конкурират некадърните даскали;
4.много от некадърните ще отидат на борсата.
…….
да не пропуснем и:
адекватни програми, без хаос при учебниците, по-малък брой ученици, целодневно обучение (а не занимални по 200 лв.месечно ) и т.н. и т.н.
След 15-тина години ще има пак образование!
Трудна работа…
Но крайно време беше да се започне нещо като реформа в сферата на образованието!
БРАВО УЧИТЕЛИ! НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ!
Leave a Comment