Интро
Откакто е започнала учителската стачка, сънувам учителите и министъра. Коментирам в блога на Марфа и говоря за образованието с кого ли не. Уморих се.
Б. Величков смята, че тези, които са на страната на стачкуващите, или са от техните среди, или не са родители. И на мен ми се струва, че тези, които в момента не са родители на деца в училищна възраст са по-склонни да подкрепят учителите. А ако са родители, най-често подкрепата им е принципно за професията, но не и за конкретните учители, които преподават на децата им. Или пък нямат хабер какво всъщност се случва в училище, какво е образование, което да ти помогне да по пътя ти към преуспяването и мъдростта. Или не им пука за децата.
Аз съм родител, но не разказвам истории за патилата на детето ми в училище. А историите бяха много, от 1 до 7 клас. И повечето ми близки и роднини са ги слушали и знаят, че никак не ми беше лесно. Защо не разказвам тук? Защото ме е страх. Защото синът ми ще учи още 5 години в този град, а учителите се познават. По-ниска от тревата, по-тиха от водата съм. Бях пуснала една история за една родителска среща, на която се разревах, но скоро след това махнах от постинга снимката на сина си, а по-късно скрих и самия постинг. Понеже ме е страх.
Ето защо ще разказвам от време на време истории от моята учителска кариера в “елитна гимназия” – тази, която все още наричам “нашата гимназия”, макар че убедих
сина си да не кандидатства в нея.
История # 1
Действието се развива в далечната 1999 година, в края на последната ми учителска година там. Преподавах английски на 8 клас в езиковата гимназия. Випуск 2003.
В края на учебната година в нашия град е доста горещо, та оставяхме вратите на класните стаи отворени. Но и при затворени врати на този етаж понякога беше невъзможно учителят да чуе гласа си.
В началото на предната учебна година вече бях открила, че невъобразимият шум – тропане и влачене на столове в стаята над моята не се произвежда от клас, който има свободен час, а от клас, който е в редовен час с учителката си. Научих го след като отидох да въдворя ред и видях с очите си. Доста конфузно. Колежката е поне 20 години по-възрастна от мен, с доста педагогически опит.
Такааа, ама не само отгоре идва шум, ами и от стаята до мен, както и от стая от другата страна на моята, и то не в непосредствено съседство. Изморително е.
Изглежда, че само на мен ми е правело впечатление, понеже не бях чула някой от останалите шестима колеги на етажа да се е оплаквал. Само че аз не издържах и на едно междучасие казах на директора, че ако в еди-коя си стая не спре постоянният силен шум, просто ще си тръгна, понеже от присъствието ми няма особена полза.
После слезнах долу и отнех огромния касетофон, който надуваха ученици от съседната стая. И го надух в моята. Казах на учениците, че могат да си направят дискотека и ако искат, да пеят. Те, обаче си останаха по чиновете, понеже, май им се видя твърде екстремно.
Как реагираха колегите от етажа? Учителката на класа с големия касетофон дойде да го иска, но й казах, че ще го получи след часа и че няма да спра музиката, понеже достатъчно съм търпяла шум от тяхната стая. Останалите не реагираха.
Как реагира директорът? Появи се по едно време. Спрях музиката, за да чуем какво има да казва. Мислех, че ще се опита са успокои гнева ми и да ме помоли да спра музиката, както и да обещае, че ще вземе нещата в свои ръце. Нищо подобно. Той ме попита дали знам къде е онзи клас, от когото съм се оплаквала на междучасието, понеже го нямало в стаята. После се изясни, че прави класна по литература на друг етаж. Но откъде можех аз да знам програмата, та да се допитват до мен? След това директорът бодро се обърна към учениците и пита, “Как сте, деца? Добре ли сте? Готвите ли се за изпита?” и си тръгна. Докато излизаше, отново надух музиката, но това не му направи никакво впечатление.
Как реагира заместник директорката, която в това време се е намирала на втория етаж? На междучасието ме попита весело, “Абе какво правихте миналия час? За нещо репетирате сигурно? Цял час пяхте и танцувахте.”
А моите ученици? Мисля, че бяха сащисани, та затова не казаха нищо.
