За родителите изглежда удобно да е възможно във всеки момент да преместят детето си в друго училище. Ето защо изглежда удобно всички деца, във всички училища, да учат по една и съща програма и едни и същи учебници. На всички е ясно, обаче, че не могат да искат и училищата в други страни да работят по същия начин, по целия свят, така че ако родителите получат изгодно предложение за работа, да могат веднага да преместят детето си в друго училище, и то да продължи без сътресения. Всъщност, когато някои родители сменят държавата, те често се оплакват, че там не се учи това, което би трябвало да се учи в този клас. На какво основание? На сравнението с България.
Реалността, обаче, е такава – в различните училища се учи по различни учебници, преподават различни учители. Всъщност, не сте ли се замисляли, че и децата са различни? Как е възможно, тогава, да смятаме за нормално всички деца от 3 клас в страната (поне) днес да са в състояние да научат толкова добре урок 15 по предмета Х та утре всички да преминат успешно към урок 16?
На практика никога не се получава така, но се прави да изглежда така – защото учителите следват разпределенито (календарен план на материала за цялата година – би трябвало да са избрали сами учебника и да са съставили плана сами, като имат предвид конкретните особености на учениците. На практика повечето учители използват едно и също разпределение с години ако имат възможност. В много случаи дори не го съставят сами, а го преписват от някой колега) и не искат да се отклоняват, за да нямат неприятности ако се появи инспектор. (Разбира се, в един идеален свят, учителят би могъл да обоснове промените, а инспекторът да не е дошъл с цел да изяде учителя). Така че който успял да научи наистина – успял. Това не е най-важното – трябва да се върви напред.
Възрастните трябва да са наясно, че децата не са роботи и това, че едно дете се справя по-бавно или по-бързо от “средното ниво” (?), не означава непременно, че детето е бавно-развиващо се или гениално. В повечето случаи, това е съвсем обикновено дете в по-бърз или по-бавен период, получаващо или неполучаващо помощ от баба си и т.н. Важното е дали накрая на съответната образователна степен знае и може това което е нормално да знае и може на този етап (не че държавните образователни изисквания непременно са гениално замислени и са спуснати лично от Господ).
Като казвам образователна степен, нямам предвид клас. Образователните степени обхващат периоди от няколко години, които се съотнасят (в идеалния случай) към особеностите на възрастовия период.
Така че вътре в една степен децата може да се забързват или забавят, да падат и да стават – важно е накрая да могат и знаят каквото трябва. Не е от значение как са стигнали дотам. Важното е да са били спокойни да бъдат себе си, а не хипотетичният “нормален ученик”. Опитите ни да превърнем нормалното дете в идеала за нормален ученик (каквото и да значи това), довеждат до по-леки или по-тежки трвами за детето, пък и за семейството му. А резултатите от тези упражнения понякога узряват след десетилетия и влияят на наглед несвързани с образованието неща, като взаимоотношенията с брачния партньор, да речем.
Мисля че е по-добре да избягваме преместване в друго училище преди завършване на съответната степен (начално училище, прогимназия). И все пак, понякога се налага. В такъв случай е по-добре да подходим спокойно и да дадем време на детето да се адаптира. Аз, лично, бих “жертвала” цяла учебна година ако се налага (особено при преместване в друга страна, особено ако детето не знае езика). Разбира се, учителите може да не се окажат от търпеливите и набързо да класифицират детето като проблемно. Затова е добре да се разговаря предварително с тях, а родителите да имат търпение и да не бързат за собствено успокоение да превърнат детето в “нормален ученик”. По-добре е да преглътнат ниските оценки, да покажат на детето, че те не са най-важното, че лека-полека, с тяхна помощ то ще се справи. И най-важното – помогнете наистина! Най-лесно е да пратите детето на уроци и да се интересувате само от оценките. Но за уроците – друг път.
