полетът на костенурката

каза Слави в отговор на един мой въпрос. Ето това е проблемът, скъпи приятели и съседи: правилата ги определят те, а не ние. Да, по-разумно би било да не се делим на “те” и “ние” и да заиграем като един отбор, но в момента това би означавало отборът да се казва “Орел, рак и щука”.

Тази сутрин (след няколко успешни за мен нощи – не сънувах нищо за бг образованието и стачката), още по тъмно, преди да стана от леглото се опитах да се поставя на тяхно място – дали щях да стачкувам?

Отговорът е “да”, ако беше най-късно 1996 и все още не бях схванала какво се случва в училище, когато все още не вярвах с какви суми колегата по математика изнудва големи групи ученици, когато все още не знаех, че когато предложа на учениците да го изобличим с белязани банкноти, те ще откажат, с обяснението “Ами ако дойде някой друг, ние не знаем нищо и …”, не знаех, че тези, които са наистина добри по математика, но отказват да плащат, не получават повече от 5 за годината. Но това е частен случай, нали? Един от многото, от които е изтъкан животът.

Така че ако днес бях в училище (което ми е трудно да си представя не заради парите, а заради колегите), нямаше да стачкувам, освен ако не стачкувах и за драстични реформи и съкращения, а стачката не е за това, нали? Ето какво казват бившите ми колеги по въпроса в сайта на училището – ей това училище.

Дали щях да стачкувам и при тези условия? При евентуални съкращения, първи ще бъдат отстранени точно тези, които работят съвестно и не изнудват учениците. Защото им предоставят база за сравнение, което не е никак удобно. Като при митничарите, скъпи приятели и съседи – който не взема, да си ходи. Сигурно сте гледали и филма “Да обичаш на инат” (гледайте го и си припомнете какво беше и си дайте сметка дали нещо се е променило – 20 години по-късно учителите все още се учат да ползват компютър, ама не това е важното, а историята в “Булгарплод”.

Да, да, опитвам се да се поставя на тяхно място и да разбера какво е да живееш с 350 лева. Не е трудно. Познавам Албена и родителите си и знам какво е.Имам спомени и от младостта си. Знам и това, че много популярен ресторант още през топлия сезон затвори половината си градинска част, защото не може да намери сервитьорки, които да работят за 600 лв, отделно бакшишите.

Да, опитвам се и да си представя как ще имам свободно време и няма да правя нищо друго, освен да се оплаквам, докато децата ми гладуват.

Да, опитвам се да си представя какво би било ако се разболея – нямам спестявания, така че ако никой не ми помогне, ще си загина със сигурност, но колкото и да се поставям на мястото на други, не мога да си представя, че и най-добрата здравно-осигурителна система ще ми осигури безсмъртие.

Да, представяла съм си неща, даже съм ги виждала и виждам – неща, които те не могат да си представят, за които даже не искат да чуят, защото си имат достатъчно проблеми.

Ето защо, когато видя проснат на пода в кабинета по английски ученик, няма да се изнижа тихо, мислейки че спи. Да, ще отида да видя дали не е припаднал. И да, ще го направя, въпреки факта, че може да се е напил в близката кръчма. И да, понякога се оказва язва. Колко странно!