Масларова казала, че филмът за децата в Могилино е инсценировка. Нямам сили да чета целия блог.
Учители си правят частните уроци в самото училище, докато стачкуват. Днес направих една сметка колко изкарват от глупостта и страха на учениците. И си казах, че тези, които не дават такива уроци, не дават, щото просто не са успяли да измислят как или ги мързи. Жалко за шепата, които са призвани да бъдат учители. Те ще си заминат първи, ако има реформа. А симпатизанти и противници на стачката в повечето случаи забравят, че … училищата съществуват заради учениците, а дали наистина ще научат нещо в училище не интересува и родителите им в повечето случаи. Важното е да преминават от клас в клас.
За местните избори се кандидатират кметове-клонинги, а тези, за които мисля, че не са клонинги се издигат от политически сили, с които не искам да имам нищо общо. За солидна част от листите съм наясно, че подкрепят един и същи кмет (все тая кой от клонингите ще спечели изборите). А за останалите – вече ми писна и даже не ми се разглеждат листите и не ми се мисли. Бях написала един постинг-наръчник за избиратели, но ме е страх да го публикувам, макар че не споменавам имена. Пък и едва ли ще има полза от това – нали слушам изявленията на народните маси. Никога не ми е било така тягостно преди избори.
Ако учителите продължат така и след тях се втурнат всички, които получават социални помощи под формата на заплати около средната, може да осъмнем с ново правителство, което да поддържа някак този огромен и растящ брой хора на такива помощи. Например като взема заеми от световната банка, която бая се била корумпирала. И ще си я караме като при бай Тошо. Мисля, че е естествено да стигнем дотам. Страхувам се да не би да има проблем с излизането от страната от един момент нататък.
В сайтовете на министерства и национални агенции липсва елементарна насъщна информация, която ми е нужна да си свърша работата и ми писна по цял ден да търся игла в купа сено, да си пиша с пресцентрове на министерства, които не се сещат да качат въпросните елементарни нещица на сайтовете си и да ми отговарят, че давам чудесни идеи, обаче имало технически проблеми, иначе отдавна работели по въпроса.
Уморих се.
3 Отговори so far ↓
Търси отговорите извън бг // октомври 16, 2007 at 8:15 am |
То се е видяло че страната няма да я бъде, но поне е част от общност дето не е заплашена от изчезване скоро..търси отговорите по чужди пресцентрове
Всъщност Европата си има центрове навсякъде из цивилизования свят
Печата си брошурки
води си семинари
раздава мангиз..и общо взето е по-лесно с бг парите да направиш всичко..но не в страната
Там можеш грубо просто да кандидатсктваш за тях
Предчувствието е вярно // декември 12, 2007 at 12:33 am |
Изгледах филма още веднъж. Без звук, само картината. При повторното гледане (вече без чак толкова емоции) ето какво видях:
- децата умеят доста неща. Видяхме няколко, които умеят да пишат, да се решат, да се обличат, да седят на гърне…
- облечени са добре.
- имат хубави завивки, чаршафчета, колички за неподвижните, климатици, парно. Абсолютно убедена съм, че в цяло Могилино и околността това е единственото място с климатици.
- в дома има някакъв установен ред и децата го знаят.
- слабичките деца не са слаби от недохранване, а защото са болни. Ако има недохранване, всички деца щяха да са слаби, но всъщност не всички са. Някои даже са пълнички. Не вярвам тях да ги хранят отделно и с различна храна.
- гледайки филма, ние сме наранени заради злата участ на децата да се родят с недъг и да бъдат изоставени от родителите си. Ние всъщност НЕ сме наранени от грижите, които се полагат за децата, нито от лошите условия на живот в дома, нито от лелите. Лелите са врагът, който ни се иска да намерим в момента. Всъщност именно лелите се грижат за децата. Именно те са научили децата да ходят, да говорят, да седят на гърне, да си мият устата след ядене. Лелите им сменят памперсите и ги преобличат и ги къпят и не се гнусят да ги вдигнат на ръце, докато хуманистичната журналистка пипаше онова болното детенце, ама не с разтворена ръка, а с опакото на ръката си – както се пипа нещо съмнително на пипане или нещо гнусно.
- гледайки пак филма, видях да се редуват кадър с мерцедес и кадър с кон и каруца и кадър с москвич, който минава край патки. Е, и какво, се запитах? Нередна гледка ли е в селото да има овчар с овце? И какво беше внушението на тоя кадър с овчаря и овцете?
- ние просто се уплашихме от гледката на деца с безумни и празни погледи, клатещи се неуморно на столчетата и пъхащи цялата си ръка в устата и удрящи главата си в преградката на креватчето. Уплашихме се от безвремието, което тече във филма. Уплашихме се от липсата на надежда, че някой ден онова дете със синдрома на даун ще стане нормален и пълноценен човек. Уплашихме се, че, това може и да се случи на нас… на децата ни…
Сега, втори път гледайки филма, всъщност ми се иска да поздравя лелите в оня дом, че поне по 8 часа на ден от живота си посвещават на тези деца. Малко или повече – но те са там, сред клатещите се болни деца. А ние не сме.
героинята е торба в дир бг
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=forty&Number=1948214388&page=0&view=collapsed&sb=5&part=14&vc=1
lyd // декември 12, 2007 at 11:59 am |
ако ще копваме и пействаме, на това изявление на “торба” в блога на григор, аз пък отговорих така:
@торба: Ммм, нормално е да има и по-охранени деца – тези, които могат да се хранят бързо сами, а оттам да докопат и храната на други. Ако пуснеш звука, ще чуеш от самите лелки, че храната никак не е добра. Не знам защо би трябвало да си го измислят. Не знам дали дебелината е най-точния признак за здраве – в бедните държави се смята, че е. Да, някои ги хранят в устата – доста бързо, както, предполагам, се гушат патки.
Да, имат хубави юрганчета, както и разни съоръжения, но някои от нещата, които са налице, не се използват за да се образоват децата.
Лелките работят там, защото няма къде другаде да работят – нали затова не закриваха дома – за да не останели хората без поминък. Иначе виждах как хващат леките като перца деца като кукли (да не кажа като парцали) и ги преместваха с една ръка, небрежно от едно място на друго – като предмети.
Ако ти имаш деца, би ли се радвал(а) да умеят “да пишат, да се решат, да се обличат, да седят на гърне…” Нещо друго дали не би било добре да умеят? А аз си спомням само едно момиче, което можеше да пише – беше дошло голямо в дома, беше ходило на училище. В дома след месец започна да се клати.
Да, някои болести са тежки, което изисква допълнителни грижи, а не оправдание на липсата на такива с факта, че имало някаква диагноза – някога – иначе отдавна май никой на никого не поставя диагнози. Но иначе има и деца, които са влезнали просто глухи или слепи. Аз познавам такива хора, които не са израснали в Могилино и смятам, че доста добре се справят отвъд стоенето на гърне.