полетът на костенурката

Докато бях в гимназията, имах ветроходски период- прочетох няколко книги за пътешествия с яхта – на Юлия и Дончо Папазови и на моя герой, Николай Джамбазов. Имах щастието да го видя след това – на една от срещите, които училището организираше с готини хора (споменавала съм Кръстан Дянков).

Сетих се за Николай Джамбазов точно когато сервирах ястие от праз, защото празът е бил основната му храна една цяла зима, докато строил яхтата си. Бил се снабдил с големи количества праз, изоставен в двора на някакво стопанство.

Първата част на “Тангра в океана” разказва за това как Николай строил яхтата си. Предполагам, че книгата все още може да се намери там, откъдето я бях взела и аз – обществената библиотека.

Николай учил в техникум и обичал да кара мотоциклет. Станал един от онези виртуози, които се появяваха по панаирите и изпълняваха смъртоносни номера в куполоформени палатки.

Имал си жена и дете (син, на възраст колкото мен). Жена му си тръгнала. Той отглеждал детето, работел тук там (май в някакъв завод), строил яхти за разни хора, и накрая решил да построи за себе си и да участва в регата Остар – от Великобритания до Америка.

Строенето на една яхта изисква време, умения и бая пари. Просто нямал пари, но прибавил силното си желание, смелост и търпение.

Сам поцинковал всяко пиронче, а преди да го забие в дъските, го облизвал, за да не се цепи дървото. И така, облизал десетки килограми пирончета.

По едно време разни хора настояваха Николай Джамбазов да дари яхтата си на един музей, а той не искаше. Много ясно, че бях на негова страна.

Как ли я кара моят герой сега?

Купих си три стръка праз. Макар че обожавам праз, досега не бях купувала, защото не бях попадала на възможността да купя отделни стръкове, а не ми се иска да купувам голям сноп. Може да се прежаля да създам зен градинка за праза, но не обичам да имам големи количества от каквото и да е. Не обичам да изхвърлям неупотребени неща; не обичам да се чувствам задължена да мисля за оползотворяването им. Дори когато пушех много, никога не купувах стекове, защото си казвах, че може внезапно да реша да откажа цигарите. Не обичам и да пробутвам на хората нещо, което не ми трябва. Запасяването с каквото и да е не ме кефи. Дали това е свързано с неумението ми да спестявам пари?

Купих праз, за да си сваря вълшебна супа, както е описано във вълшебната книга “Французойките не пълнеят”. Дори и да нямаш нужда от отслабване, дори и да не си жена, купи я, защото ще ти каже много за радостта от живота. Отдавна щях да ти казвам за нея, но скоро няма да намеря време да осъществя грандиозната идея “Френски зен” . Така че … чети сам.

Бульонът от праз е прекрасен като всички бульони, особено ако добавиш зехтин, лимон и черен пипер. Аз добавих и целина, понеже обичам … сухата супа “Златна кокошка с праз и целина”.

Ако нарежеш праза на пънчета, вместо на ситно, лесно ще отцедиш бульона и без специални приспособления. Пънчетата ги запазих в хладилника и 2 пъти ядох от тях – запечени в парти-грил (в малка метална купичка) със сирене, топено сирене, масло и черен пипер.

Докато пресипвах готовата порция в порцеланова чиния, си спомних за една стара любов, за още един от моите герои – Николай Джамбазов.