полетът на костенурката

Купих си три стръка праз. Макар че обожавам праз, досега не бях купувала, защото не бях попадала на възможността да купя отделни стръкове, а не ми се иска да купувам голям сноп. Може да се прежаля да създам зен градинка за праза, но не обичам да имам големи количества от каквото и да е. Не обичам да изхвърлям неупотребени неща; не обичам да се чувствам задължена да мисля за оползотворяването им. Дори когато пушех много, никога не купувах стекове, защото си казвах, че може внезапно да реша да откажа цигарите. Не обичам и да пробутвам на хората нещо, което не ми трябва. Запасяването с каквото и да е не ме кефи. Дали това е свързано с неумението ми да спестявам пари?

Купих праз, за да си сваря вълшебна супа, както е описано във вълшебната книга “Французойките не пълнеят”. Дори и да нямаш нужда от отслабване, дори и да не си жена, купи я, защото ще ти каже много за радостта от живота. Отдавна щях да ти казвам за нея, но скоро няма да намеря време да осъществя грандиозната идея “Френски зен” . Така че … чети сам.

Бульонът от праз е прекрасен като всички бульони, особено ако добавиш зехтин, лимон и черен пипер. Аз добавих и целина, понеже обичам … сухата супа “Златна кокошка с праз и целина”.

Ако нарежеш праза на пънчета, вместо на ситно, лесно ще отцедиш бульона и без специални приспособления. Пънчетата ги запазих в хладилника и 2 пъти ядох от тях – запечени в парти-грил (в малка метална купичка) със сирене, топено сирене, масло и черен пипер.

Докато пресипвах готовата порция в порцеланова чиния, си спомних за една стара любов, за още един от моите герои – Николай Джамбазов.