Върша си работата отлично. Върша я по-добре отколкото се очаква от мен в това общество. Обикновено обществото се изненадва от това колко много работа върша и колко добре.
Въпреки, че върша доста неща без да искам заплащане, изкарвам повече пари, отколкото твърде много хора си представят, че е възможно да се изкарва с честен труд, и то интелектуален.
Помагам на разни хора. По всякакви начини. Не само с пари.
Опитвам се да образовам всякакви хора за всякакви неща по всякакъв начин, защото смятам, че образованието е важно. Затова първо образовам себе си.
Правя всякакви неща, дето не са ми работа, но няма кой друг да ги свърши. Ето защо съм единствената, която от 10 години снабдява със сапун възловите тоалетни на 6 етажна административна сграда. Едва от година спряха да крадат сапуна. Ето защо, когато някой клошар си паркира количката на платното, точно на завой, и отиде да пикае в храстите, примъквам количката на тротоара, за да не стане катастрофа. Ето защо се налага да пиша препоръки на ученици, вместо техните учители, които са заети да стачкуват. Ето защо раздавам социални помощи и се опитвам да ограмотявам представители на малцинствата. Примерно.
Правя всичко възможно да поддържам някакви малки физически и умствени пространства горе-долу чисти от лайната, в които потъваме – в пряк и преносен смисъл.
Явно не е достатъчно. Явно не мога да се справя сама. Уморена съм.
Главата ми продължава да бръмчи, да бръмчи, и наяве и насън. Мога да живея така, все едно не затъваме в лайна. Почти всички живеят така. Дори и тези, които са бая потънали. Някои все още се държат отгоре; някои дори още не са се опръскали. Но възможно ли е да останат незасегнати ако продължат да живеят тук? Ако не, тогава докога ще чакат?
