полетът на костенурката

Надя (любимата на Даниел Панев) някога е била учителка в училище - цели 4 години и е напуснала. Написала е интересен постинг, който те призовавам да прочетеш.

От постинга оставам с впечатлението, че Надя е напуснала единствено заради малката заплата. Понеже и аз съм работила в училище 5 години и съм напуснала, но пък съм родител, действащ учител, който работи с ученици от поне 6 училища в региона, както и с учители, директори, инспектори от цяла Южна България, смятам че Надя няма как да знае до какво се е докарало българското образование и какво точно се случва - просто тя е далеч от тези неща в момента.

Надя може и да е далеч от нещата, но има здрав разум. Може би точно затова, можеше да напусне системата дори и да й плащаха толкова, колкото получава в момента на другото място.

Оттам и моето притеснение - може да вдигнат заплатите (принципно съм ЗА), може да започнат отлично замислени реформи, но … както вече съм казвала, правилата се определят от мнозинството. Затова ми се струва, че Надя щеше да бъде бяла врана в твърде много училища и щеше да напусне, въпреки доброто заплащане, освен ако не е с железни нерви, разбира се.

Но е хубаво, че в тази държава все още има млади хора, които печелят добре и мислят. Ако повече хора като Даниел и Надя станат родители, те биха могли да започнат да диктуват правилата.

(Така и не разбрах какво стана с диамантения пръстен … Даниел си купи колело и изобщо не говори за създаване на поколение. Може би не иска децата му да учат в училищата, каквито ги описвам аз.)

Когато един приятел разбра, че в детството си съм живяла малко в Козлодуй, каза, че сигурно затова съм толкова интелигентна - от радиацията.

Не знам дали в Козлодуй има радиация, но аз пък имам спомени. Затова ми беше много хубаво да прочета пресен репортаж от този град в блога на Ивайло.  Оставих му ей тоз коментар:

Беше ми много интересно да прочета за Козлодуй. Когато откриха централата, баща ми беше главен инженер на енергото в Хасково, но майка ми трябваше да напусне работа, за да не я изгонят, понеже й е много голяма устата и … сме били позакъсали с парите дотам, че майка ми правела седмично меню и внимателно смятала разходите. Така че отидохме в Козлодуй, където се оказва, че заплатата на татко станала много голяма (не знам защо имам някакви спомени за 800 лв - в онези времена!!!), та както сме били изтеглили вноската за кола и сме изхарчили парите, така и дошло писмо, че е излезнала вноската за кола (жигулка, йееее! ние имахме запорожец-калинка) и майка ми се учудила много, понеже не знаела, че татко е направил нова и учудено споделила със съседа “Можно ето ошибка”, а чичо Виктор (беше пълно с руснаци), се усмихнал и казал “А можно не ошибка”. /превод: “може да е грешка”, “а може и да не е”/

Имам прекрасни спомени от ранното си детство в Козлодуй и се чудя как ли щеше да се развие животът ми ако родителите ми не се бяха върнали, поради нямащи нищо общо с Козлодуй и АЕЦ-а причини.

После ходиха на 10 годишнината от откриването и се върнаха много развълнувани с едно макетче на някакъв реактор.

А когато се реши да затворят онези реактори, татко псуваше много здраво и каза, че е сигурен, че реакторите са си наред.

Мисля, че бих посетила Козлодуй с удоволствие. Харесваше ми Дунав и да, бих живяла точно на такова място. Дали да не се преместя? Има ли нужда някой там от учители по английски?!?!

“Обаче господин Поге подава на Берта, първо, ръка, и второ - една двадесетмаркова банкнота. Може би някой би подал само ръка, въпреки че разполага с пари. А пък друг ще даде, може би, само двадесет марки, въпреки че има ръка. Господин Поге има и двете и прави и двете неща.”

Това знам от втори клас. Ако мислиш, че би искал децата ти да го прочетат, купи им “Антон и Точица” на Ерих Кестнер.

С Бен смятахме да направим пробив в едното ромско училище - да си предложим услугите да организираме безплатни допълнителни занимания за децата, така че да стане възможно някои от тях да решат да канидатстват в гимназия за бели. Мислим, че оттам ще можем да се запознаем и с родители, и ако ръководството на училището прегърне идеята, да направим училището център за общността, който да работи по цял ден и да обучава не само деца, но и възрастни. Мисля, че можем да го направим без да поискаме и стотинка от държавата - само с помощта на учениците ни и благословията на училищното ръководство.

Да, но училището е в стачка, а в ромската махала кипи предизборна активност, така че ние не сме интересни. Ще почакаме.

Не бях виждала Албена от седмица. Днес дойде да чисти блока. Показа ми жилетката на голямата внучка - пак е повръщала кръв. Лекарката е оставила опаковка с лекарства и не е искала пари. Казала – като свършат. Мисля, че никой не вярва, че момичето ще оздравее. Може би и в днешно време туберкулозата е смъртоносна. Никога не намирам време да прочета повече за тази болест.

Самата Албена вече е развила белодробно възпаление. Изписали са й лекарства, инжекции. Каза, че няма да се лекува, защото не може повече и иска да умре. И аз на нейно място бих се изкушавала от тази мисъл.

Малката внучка, която сега не ходи на училище заради стачката, стои при сестра си и я обслужва и плаче. Тя пък има анемия, така че не винаги може да ходи с баба си и да й помага, понеже понякога не я държат краката.

Албена има и високо кръвно, и понякога е съвсем неадекватна, понеже напоследък е толкова притеснена, че плаче на всеки 2 минути. Вчера дори се е припознала на улицата – мисли, че ме е срещнала и е говорила с мен.

Тази седмица няма събитие, което да я изпълни с надежда и да отвлече вниманието й, както стана с шекер-байряма миналата седмица. Тогава беше заета да прави баклава и да благославя всички, които и помагат, включително мен. Не знам дали благословиите ще се сбъднат, понеже изхвърлих почерпката – страхувам се от зараза.

От социални грижи ще й дадат въглища, но трябва да си купи и дърва, а аз днес можах да й дам само 20 лв. От социални грижи отказаха да дават каквито и да е пари за децата (наскоро на някого му е дошло на ума да я накара да подаде документи, мисля, че на един полицай), понеже майка им е жива, но е в неизвестност – ако си под 30 години, трябва да представиш документи за доходите на родителите си. Не че Албена може да знае дали тази жена изобщо е жива – избягала е отдавна. Бащата на децата е починал, както и дядо им. Албена пак е подала документи, но не се надява да успее. Каза, че й е все тая.

По време на предизборните кампании се раздават не само работни места, но и апартаменти, както и обещания за асфалтиране на улиците в махалата. Социалните работници ходят на обучения извън града. Има национални стратегии.

Албена няма да получи общинско жилище, понеже преди известно време е изгонена от такова – защото не си е плащала наема. Получава 80 лв пенсия (майка ми ми каза, че е работила като телякиня в банята, както и че преди е миела входа на техния блок, но един съсед й давал пари и това разстройвало другите съседи и я изгонили оттам), 40 лева от миенето на двата входа в нашия блок, и тича от къща на къща да си предлага услугите, и хората я наемат за около 3-4 лева понякога. Мисля, че е минала 70 години.

Понякога е доста зле, но отказва да й помогна с чистенето – може би мисълта, че може да работи и по този начин да има някакъв контрол над живота си й помага да не полудее.

Някои нейни и мои съседи и помагат с дрехи, от време на време мляко, юрган. За около два месеца успях да й помогна с 430 лв, които успявах да пробутам след кръстосани разпити, в които да изтръгна признанието, че не са яли предната вечер. И се почва един рев, “Не искам, къзъм. Ти на мене не си длъжна.” И понеже се чувства задължена, разказва за мен на съседите, които не живеят по-добре от нея, но се опитват да й помагат и част от тях си предлагат безплатно услугите – ако имам нужда от ремонт у нас и пр.

Сега, като си тръгна, мислех следващия път да я питам дали не иска да остави малката внучка (7 клас) в детски дом. Но дали ще я вземат без съгласието на майка й? И дали ще се чувства по-добре в дома? През лятото Невенчето беше на лагер с деца от дома и ми каза, че всички спели с отворени очи, което, предполагам, означава, че са редовно малтретирани. Пък и никой не иска да се разделя със семейството, което обича, нали?

“Ами няма да й дадат нищо”, каза една моя позната, “нали не е стотник”. Днес проверих в Google и вече знам какво е стотник. Циганите, че са прости, прости са – сигурно им раздават “верните” бюлетини и просто ги пускат. Ама как гласуваме ние умните и образовани българи? Какви институции създаваме ние, умните и образовани българи? Как работим? Как стачкуваме? Ще се промени ли животът ни ако малцинствата изчезнат? Кой ще ни е виновен след това? Дали ще остана без възможността да си играя на Майка Тереза тогава?

Ъпдейт относно туберкулозата заради притеснените читатели тук! 

Какво правим, за да не ни отвее вятърът на промяната? Какво правим, за да не отвее децата ни? Докато гледах това видео, си мислех, че познавам твърде много хора и работя за да помогна на много хора, които не говорят езика на промяната. Всеки ден превеждам думи като “блог” за много хора. Как да им обясня, че е крайно време да проговорят на този език? Малко ще са желаещите да превеждат и да обучават на новия език. Все още съм една от тях, с надеждата, че някой иска да учи.

Успях да убедя колегите, че трябва да насърчим учителите да направят блогове - дневници на училищните проекти, по които работят. За тях пиша блогове, в който публикувам уроци как да използват wordpress, как би могъл да изглежда блогът, който им трябва. Стискайте палци да се включват все повече.

Един приятел казва за мен, че за всеки проблем предлагам като разрешение създаването на блог. Може би е вярно, щом направих така, че да пиша блогове в работно време - с благословията на шефа.

Не чети местната преса и не гледай местната телевизия. Освен че са скучни и неграмотни, те са купени. И все пак, оттам може да се научи нещо: кои са тези, които подкрепят този, който е купил медиите.

Как би могъл да използваш това знание? Записваш си имената на подкрепящите на листче и се разхождаш из града да разгледаш листите за общински съветници. Когато видиш тези хора в някоя листа, отбележи си , че тази листа подкрепя този, който е купил медиите.Вероятно е да ги видиш пръснати в повече листи.

По този начин ще разбереш и друго – кои кандидати за кметова за клонинги на този, който е купил медиите.

Идва ред на това да решиш фен ли си на този, който е купил медиите. Помисли какво означава да имаш толкова пари / връзки, че да владееш местните медии, пък и не само.

Помисли и за това какво означава една личност да бъде подкрепена от повече от една политическа партия на национално ниво, при положение че тази личност се кандидатира за местни избори.

Ако решиш, че не си фен на тази личност, тогава, с помощта на списъка, можеш да елиминираш листите-клонинги и кметовете-клонинги.

Сподели прозренията си със своите приятели и роднини и им покажи, че е добра идея и те да споделят с други.

Ако настоящият кмет се кандидатира отново, обърни внимание как е организирана кампанията му. Ако често виждаш образа му по обществени билбордове и пр. като част от местната украса, която по принцип няма нищо общо с изборите, помисли с чии пари въпросният настоящ кмет е направил поне част от рекламата си.

Когато преценяваш работата на настоящия кмет до този момент, дай си сметка колко неща за направени по време на неговия мандат. Не го сравнявай с предишните. Мисли дали това е много или малко работа за времето, с което е разполагал.

След това си дай сметка кои са били изпълнителите на големите обществени поръчки. Ако изпълнителят е предимно един и същ, какво означава това?

Проучи с какви пари са платени тези поръчки. Ако е с пари от европейски фондове, това означава, че настоящият кмет работи с качествен човешки ресурс, който е в състояние да спечели такива проекти. Ако е с пари, взети като заем от банка, помисли кой всъщност изплаща заема и дали на банката й пука как точно са похарчени парите, понеже на тия, дето отпускат парите по проектите им пука и трябва да им покажеш, че са похарчени  по предназначение. Така по-трудно се завишават цени и се присвояват пари.

Когато избираш мениджър на града, обърни внимание дали кандидатът е бил мениджър на нещо друго – фирма, организация, дали е била голяма, и най-важното, как се е справяла по време на управлението на кандидат-кмета, и най-вече гледай в какво състояние е била в края на управлението му. Ако кандидатът е прецакал вече една-две фирми / организации, има вероятност със своя управленски талант да прецака и трета.

Ако фирмата му е процъфтявала, дали е получавала предимно обществени поръчки, което значи, че е била в приятелски кръг на управляващи, или е печелила сама, благодарение на конкурентноспособността си.

Ако харесаш кмет, който се кандидатира с подкрепата на политическа сила, която хич, ама хич не харесваш, не знам какво да те посъветвам. Още мисля по този въпрос.

А Субкоманданте Маркос направи шестмесечна кампания, в която обикаляше Мексико и обясняваше на хората, че няма смисъл да гласуват, понеже всичките са маскари.

Сократ се разхождал, небрежно облечен и хрупащ страгали, из центъра на града. Говорел с младите хора. Не казвал нищо особено. Задавал им много въпроси и те сами стигали до някакви отговори. Казвал, че заниманието му е да търси истината, и продължавал да живее със сприхавата си жена, твърдейки, че по този начин калява характера си.

Местните  управляващи, обаче, решили, че Сократ развращава младите хора. И решили да го изгонят от града. Всъщност, дали му възможност да избира – да се махне или да изпие паница с отрова, понеже го били осъдили на смърт. Той избрал отровата.

Сократ винаги ми е харесвал заради начина си на живот, но никога не съм отделяла достатъчно време да помисля защо е избрал такава смърт и дали това ми харесва. По същия начин съм и с Исус. Като че ли винаги съм харесвала повече историята на Йода – като стана напечено, скри се в гората.

Имперските власти имали портретче на Левски и го търсели … и накрая го хванали и обесили. Кой не знае как изглежда Че Гевара? И него бастисали (тая дума от Бастилия ли идва?). Друго нещо, обаче, са Зоро, Батман и Субкоманданте Маркос. Никой не знае кои са и как точно изглеждат. Ето защо могат да бъдат безсмъртни под черните си маски. От малка мечтая за шапка-невидимка.

Трудно ми е да сравня въздействието на маскираните и немаскираните герои. Може би тези, с откритите лица служат за вдъхновение със саможертвата си, но колко хора следват примера на саможертвата? Маскираните живеят дълго и успяват да свършат доста работа. И някак е по-лесно да бъдеш такъв герой.

Както винаги, трудно ми е да дам твърд и окончателен отговор, затова моят герой остава зелено човече – хем така, хем онака. А какъв е твоят герой?

Масларова казала, че филмът за децата в Могилино е инсценировка. Нямам сили да чета целия блог.

Учители си правят частните уроци в самото училище, докато стачкуват. Днес направих една сметка колко изкарват от глупостта и страха на учениците. И си казах, че тези, които не дават такива уроци, не дават, щото просто не са успяли да измислят как или ги мързи. Жалко за шепата, които са призвани да бъдат учители. Те ще си заминат първи, ако има реформа. А симпатизанти и противници на стачката в повечето случаи забравят, че … училищата съществуват заради учениците, а дали наистина ще научат нещо в училище не интересува и родителите им в повечето случаи. Важното е да преминават от клас в клас.

За местните избори се кандидатират кметове-клонинги, а тези, за които мисля, че не са клонинги се издигат от политически сили, с които не искам да имам нищо общо. За солидна част от листите съм наясно, че подкрепят един и същи кмет (все тая кой от клонингите ще спечели изборите). А за останалите – вече ми писна и даже не ми се разглеждат листите и не ми се мисли. Бях написала един постинг-наръчник за избиратели, но ме е страх да го публикувам, макар че не споменавам имена. Пък и едва ли ще има полза от това - нали слушам изявленията на народните маси. Никога не ми е било така тягостно преди избори.

Ако учителите продължат така и след тях се втурнат всички, които получават социални помощи под формата на заплати около средната, може да осъмнем с ново правителство, което да поддържа някак този огромен и растящ брой хора на такива помощи. Например като взема заеми от световната банка, която бая се била корумпирала. И ще си я караме като при бай Тошо. Мисля, че е естествено да стигнем дотам. Страхувам се да не би да има проблем с излизането от страната от един момент нататък.

В сайтовете на министерства и национални агенции липсва елементарна насъщна информация, която ми е нужна да си свърша работата и ми писна по цял ден да търся игла в купа сено, да си пиша с пресцентрове на министерства, които не се сещат да качат въпросните елементарни нещица на сайтовете си и да ми отговарят, че давам чудесни идеи, обаче имало технически проблеми, иначе отдавна работели по въпроса.

Уморих се.

каза Слави в отговор на един мой въпрос. Ето това е проблемът, скъпи приятели и съседи: правилата ги определят те, а не ние. Да, по-разумно би било да не се делим на “те” и “ние” и да заиграем като един отбор, но в момента това би означавало отборът да се казва “Орел, рак и щука”.

Тази сутрин (след няколко успешни за мен нощи – не сънувах нищо за бг образованието и стачката), още по тъмно, преди да стана от леглото се опитах да се поставя на тяхно място – дали щях да стачкувам?

Отговорът е “да”, ако беше най-късно 1996 и все още не бях схванала какво се случва в училище, когато все още не вярвах с какви суми колегата по математика изнудва големи групи ученици, когато все още не знаех, че когато предложа на учениците да го изобличим с белязани банкноти, те ще откажат, с обяснението “Ами ако дойде някой друг, ние не знаем нищо и …”, не знаех, че тези, които са наистина добри по математика, но отказват да плащат, не получават повече от 5 за годината. Но това е частен случай, нали? Един от многото, от които е изтъкан животът.

Така че ако днес бях в училище (което ми е трудно да си представя не заради парите, а заради колегите), нямаше да стачкувам, освен ако не стачкувах и за драстични реформи и съкращения, а стачката не е за това, нали? Ето какво казват бившите ми колеги по въпроса в сайта на училището – ей това училище.

Дали щях да стачкувам и при тези условия? При евентуални съкращения, първи ще бъдат отстранени точно тези, които работят съвестно и не изнудват учениците. Защото им предоставят база за сравнение, което не е никак удобно. Като при митничарите, скъпи приятели и съседи – който не взема, да си ходи. Сигурно сте гледали и филма “Да обичаш на инат” (гледайте го и си припомнете какво беше и си дайте сметка дали нещо се е променило – 20 години по-късно учителите все още се учат да ползват компютър, ама не това е важното, а историята в “Булгарплод”.

Да, да, опитвам се да се поставя на тяхно място и да разбера какво е да живееш с 350 лева. Не е трудно. Познавам Албена и родителите си и знам какво е.Имам спомени и от младостта си. Знам и това, че много популярен ресторант още през топлия сезон затвори половината си градинска част, защото не може да намери сервитьорки, които да работят за 600 лв, отделно бакшишите.

Да, опитвам се и да си представя как ще имам свободно време и няма да правя нищо друго, освен да се оплаквам, докато децата ми гладуват.

Да, опитвам се да си представя какво би било ако се разболея – нямам спестявания, така че ако никой не ми помогне, ще си загина със сигурност, но колкото и да се поставям на мястото на други, не мога да си представя, че и най-добрата здравно-осигурителна система ще ми осигури безсмъртие.

Да, представяла съм си неща, даже съм ги виждала и виждам – неща, които те не могат да си представят, за които даже не искат да чуят, защото си имат достатъчно проблеми.

Ето защо, когато видя проснат на пода в кабинета по английски ученик, няма да се изнижа тихо, мислейки че спи. Да, ще отида да видя дали не е припаднал. И да, ще го направя, въпреки факта, че може да се е напил в близката кръчма. И да, понякога се оказва язва. Колко странно!