Коментари на: любов по време на л.

От: lyd

lyd — Sat, 03 Nov 2007 15:47:41 +0000

на мен не ми е чак толкова експресивен, ама щом се впечатлявате от ако, може да стана писател на трилъри ще ме купувате ли?

От: Eneya

Eneya — Sat, 03 Nov 2007 09:32:09 +0000

Ерм, все пак този пост беше ужасно… ескпресивен да кажем.

От: lyd

lyd — Fri, 02 Nov 2007 17:23:36 +0000

Може и така да се каже. Най-просто казано е метафора за това какво се случва, когато големи групи хора отказват да пораснат.

От: Eneya

Eneya — Fri, 02 Nov 2007 13:43:45 +0000

Хм, аз пък останах с впечатлението, че това е метафора за един самоосъзнат човек в държава с проблеми като нашите.
Аз ли съм луда?

От: smiling

smiling — Fri, 02 Nov 2007 12:47:13 +0000

lyd, ако трябва да съм честна – стряскащо звучи в твоя блог да виждам такива неща, но азбирам защо го правиш и съм ОК с това
мисля, че вариантите са три:
а/ оставяш ги да си се давят, не те касае
б/ избираш и спасяваш няколко, защото не можеш всички – това ми изглежда най-добрият вариант и прилагам него, макар също по някакъв начин да звучи цинично
в/ опитваш се да спасиш колкото можеш и се давиш накрая и ти, защото не става

От: lyd

lyd — Fri, 02 Nov 2007 10:06:54 +0000

Постът ми, Вера, е провокиран от разговори, които напоследък водих с разни хора, които тъгуват, че светът е лайняно място и се чудят как да живеят в него. Моето предложение за тях е, ако не решат да напуснат света, да приемат, че лайната са част от него и това, че да, лайна има и ще има, т.е. проблеми винаги ще се появяват, но ако не правим нещо да ги решаваме навреме, ако се откажем да ги решаваме (т.е. да си почистваме лайната), те се натрупват. А когато твърде много хора решават, че са над тези неща, започваме да потъваме. Така че вместо да заемаме аристократичната поза „Не искам да участвам във всичко това, щото е гнусно“, можем просто да се опитваме да решаваме проблемите – кой колкото може. Ако всеки, вместо да казва „Не“ на живота, направи нещо мъничко, ще види, че не е толкова страшно, че не смърди чак толкова, че да, може да има временно неудобство – няма как, усилията предизвикват дисконфорт, но когато започнеш и не се отказваш, става все по-лесно. Може би „лайна“ е твърде силна дума. За някои е, за някои не е. Ето, например, ти, смяташ, че образованието и ромската интеграция, може да не са лесна работа, но не са лайна. Това беше и моята идея – да изберем да не обявяваме за помия нещо само защото ни причинява известен дискомфорт. Не очаквах, наистина, хората чак толкова да се стряскат. Но има всякакви хора.
Това ми напомня за една моя приятелка, която щеше да изпадне в шок, когато доволна и разказвах как отидох до една месарница да питам какви кокали мога да купя за кучето и един чичо грабна една брадвичка и насече един гръбнак и ми го даде в найлонова торба и каза, че не дължа нищо. Как съм можела да разказвам такива неща! Ами мога … какво толкова … все едно не знаем, че кучетата ядат кокали или че хората ходят до тоалетна. Защо „лайна“ трябва да звучи толкова стряскащо?

От: Вера

Вера — Fri, 02 Nov 2007 09:34:20 +0000

Само да допълня, че и първият коментар е мой, да не си извади някой погрешно заключение.

От: Вера

Вера — Fri, 02 Nov 2007 09:33:48 +0000

Извинявай, но нищо не схванах от поста ти. Или наистина си мислиш, че светът без теб ще пропадне в черна дупа, което е притеснително, или просто ти прави кеф да провокираш, за да видиш как ще реагират хората, когато попаднат на толкова много лайна наведнъж. Провеждаш експеримент? Дано е това, защото в противен случай ще трябва да те издирим и да те затворим някъде, за да не ти се случи нещо. Щото инак светът, нали, ще свърши. От постовете ти напоследък съдя, че работиш в сферата на „Чистота“ и основното ти занятие е да отпушваш отходни канали и септични ями. Понеже не мога да го повярвам, заключавам, че гледаш на заниманията си именно като на лайна, които трябва да почистиш. Една работа, която не се върши от всички не означава непременно, че трябва да се идентифицира с клозет в общежитие, в което всички са болни от диария. Нито образованието, нито интеграцията на циганите могат да се украсяват с лайняни епитети – да, не са нещо, с което всеки се хваща, но не са и дрисъци. Без извинение.

От: lyd

lyd — Fri, 02 Nov 2007 09:10:25 +0000

прав си. това е част от проблема ми – арогантността на моето „трябва“, понеже ако не го направя, няма кой. уча се да оставям света да се върти без мен. не е лесно, когато си живял десетилетия с манталитет на спасител. уча се.

От: mmame

mmame — Fri, 02 Nov 2007 08:25:47 +0000

Също така се оригват, повръщат, пикаят, пърдят, ебат се, правят свирки. И? Обичаш да говориш за лайна и изипитваш перверзно удоволствие да натякваш, че ако не беше ти, никой друг нямало да иска да кисне сред тях, Похвално за теб. Лайната не са само напоследък в речника ти, те са си част от него, защото изпитваш някакво перверзно удоволствие от това, очакваш коментари тип ау, как може, за да се възправиш веднага и да кажеш, че ето, да, лайната са част от живота ни и мен не ме е срам да говоря за това. само че животът ни не е само лайна и пикоч, о, единствена най-добра учителко в България, която си пример за всички останали. Всеки от нас понякога се накисва в лайна, някои могат да се справят, други не. Но съсредоточаването единствено върху тази тематика е симптом за нещо. На теб ти харесва да се давиш в лайна. Пардон, не ти харесва, но го правиш, Защото Трябва™ и без твоята лайняна война светът ще загине. Тоест война срещу лайната. Как целуваш
сина си с тази уста?

Последното зиречение май на трябваше да го пиша, защото вътрешно усещам, че ще отговориш само на него.