“Някога Чехов бе писал ‘човек – това звучи гордо!’ но той никога не е бил в Могилино. Или в някой друг подобен дом в България, защото Могилино не е единствения. Нека не си затваряме очите пред фактите, става дума за човешки същества, ами ако това бяха нашите деца?”
Това е коментар от текста за Могилино. Предполагам, че доста от родителите, които са го видели, са си казали, че са твърде добри родители, защото се грижат децата им да са добре нахранени, облечени и здрави.
Един мой приятел казваше: “ В България родителите отглеждат децата си като прасета, за да ги изядат след това.” А аз писах неща като това и това.
Относно коментара … какво ако бяха нашите деца? Как ние, които не сме оставили децата си в домове, всъщност се грижим за тях толкова добре, че да се гордеят с това, че са човеци?
* снимката е от любимия ми филм Felicia’s Journey. Haz, препоръчвам го!
4 Отговори so far ↓
in2h20 // ноември 23, 2007 at 12:53 pm |
И чий са тия деца ? На Грънчарови, може би.
Истината е че ги има само в Могилино и това което става там е български геноцид с разрешението на фашистката тройна коалиция.
Но от политическа коректност
и от безсилие
и от срам
коментари към темата в Капитал
гравитират около
те не са мой проблем.
Бягството от реалността е все още единствения начин да се заблуждаваш че живота в бг има бъдеще.
lyd // ноември 23, 2007 at 2:47 pm |
именно! на мен все ми се струва, че хората наоколо не живеят в реалността, а на тях им се струва, че аз не живея в нея … на мен ми се струва, че в един момент повечето хора ще потънат, а на тях самите май не им се струва така. Може би аз съм черногледа, знам ли?!?
in2h20 // ноември 23, 2007 at 3:15 pm |
Да заявиш че от Витоша по високо се намира и от Искъро по длибоко има по някои ширини е смелост.
Обаче да обясняваш на някой, който не е там – а в някаква си трета, паралелна реалност, че има грижи в съвремието си, има отговорност за избора си..бля.. нали трябва да се мисли.
Мястото боледува от липса на идеи с изпълнение. Докато другаде е възможно да дискутираш, да откриваш начини за решение – за Могилино е статус ку да не се пипа нищо.
От 17 септември насам ЕС ни търпи гаврата с човешки живот, при това на деца. Чудя се, докога ли
lyd // ноември 23, 2007 at 4:25 pm |
Не само Могилино е статус куо, за съжаление. Гаврата е с всички деца в тази страна, така че скоро ще си нямаме никаква надежда да има хора, които да искат да променят нещо. Осакатяваме почти всички деца, макар и да не им личи физически