Помниш ли прасенцето Бейб, което искаше да стане овчарско куче? Ако ти харесва, сигурно ще ти хареса и Рататуи.
Можеш да подозираш. че ще има щастлив край, но не можеш да се досетиш как точно ще се стигне до него. Има доста екшън и напрежение ( май винаги се напрягам, когато гледам филми за мишки – много се бърза).
За разлика от Бейб, Рататуи е експлицитно пълен с надъхващи мъдрости, които са в тон с нещата, които проповядвам напоследък:
че всеки е роден, за да направи нещо хубаво за света
че е важно да открие какво е нещото
че ако не се откажеш от призванието си, ще успееш
че любовта към това, което правиш е определяща за качеството му
че да вървиш след стадото е лесно, но не е забавно, нито пък водещо до успех
и някои други неща, особено свързани с порастването
Не съм фен на реалистичната компютърна анимация, но този път не й се дразних … макар че накрая, когато се заточиха разни надписи и фонът се превърна в плоска анимация, в естетиката на Париж отпреди няколко десетилетия, въздъхнах и попитах защо не са направили целия филм така. А Стоян попита защо е нужно анимациите да са толкова реалистични. Но тая беше ОК – имаше си нещо кукленско е нея и почти не я усетихме.
Как изобщо ми хрумна да гледам това, след като не съм гледала Цар Лъв, Ледникова епоха, Немо, Шрек и какво ли още не? Гледах трейлърче, докато чаках на касата в Кауфланд. Не съм сложила трейлърче, защото не ми хареса нито едно от тези, които намерих. Така че по-добре не ги гледай.
