полетът на костенурката

В последните години купувам доста книги за различни култури – не защото ме влекат любопитни подробности, а защото се опитвам да намеря “мислите на Бога”, както би казал Айнщайн. Книгите, които методично не купувам са свързаните с прабългарската култура. Причините?

Когато осъзнах съществуването на Атака, Скат и десетките квази-милитари организации, започнах да свързвам пра-българското с тях – твърде натрапливи ми дойдоха розетките, които се продаваха онлайн, имена като “Войни на Тангра” и пр.

Наскоро ми изплува въпросът защо никой не тръби, че се гордее със славянските ни корени. Все пак живеем не на пра-българска, а славянска земя, а сред предците ни са преобладавали славяните. Отговорът, който ми изплува беше “защото не са достатъчно войнствени”. А ние обичаме да се гордеем най-вече със славните си военни победи. “България на три морета” и бла-бла.

Другата причина да не си купувам такива книги е, че не им вярвам. Твърде много ми дойдоха разшифровани мистерии от рода на “БОГ=български обединени гени”. А и се чудя откъде изведнъж се взе толкова ресурс за да се направят всичките тия велики изследвания. Що не бяхме чували за такива неща в “онези времена”, когато за изследователска дейност имаше доста повече пари. А?

Надявам се обяснението да не е твърде конспиративно за моя вкус. Иначе си падам по мистицизма – и западен, и източен, ама докато някой не вземе да ми даде смислени аргументи, ще продължа да инвестирам в книги за суфи, алхимици, кабалисти, будисти, и артурови рицари.

Тази книга няма да бъде разбрана и харесана от хора, които все още смятат, че материалните придобивки и телесният комфорт са върховната им цел. Ще хареса на тези, които може и да не са осъзнали, но са се впуснали в духовно пътешествие и са си задавали въпроси за смисъла на живота, дали има бог и пр. философски неща.

Ще бъде разбрана по-добре от тези, които са понапреднали в духовното пътешествие, но другите могат да си я купят и четат от време на време.

Ще бъде скучна и неразбираема за повечето хора. Ако си религиозен и се чудиш как да бъдеш праведен, за да ти помогне Бог, няма да намериш отговор. Ако си заклет атеист, сигурно ще те отблъсне заглавието. Жалко.

Книгата не е за дядото с дълга брада, който седи на облаче, а за теб, човека и основните ти тревоги, пречки, амбиции. Представлява теория за човешкото съзнание, според която нивото ти на духовно развитие определя представата ти за бог, както и възприемането на света като цяло, разбира се.

Лесно можеш да определиш къде се намираш в момента, да си припомниш през какво си минал,  което ще те направи по-снизходителен към тези, които все още не са стигнали до твоето ниво, както и към това, което си бил преди.

Книгата е “блестящ научен и лирически синтез от неврология, квантова физика, лични спомени, източна и западна духовна мисъл.”

Признавам, че името Дийпак Чопра доскоро ми звучеше доста евтинко – може би защото имам полусъзнателни предразсъдъци спрямо индийците, а и мислех, че е автор на “езотерична” литература, превъзнасяна от любители на Телевизия 2001.

Оказа се, че не съм права и това е четвъртата негова книга, която съм чела. Мога смело да ти препоръчам: “Сила, свобода и благодат”, основаваща се на древната философия Веданта и откритията на съвременната наука – може да ти помогне ако си тръгнал да търсиш щастието. “Спонтанно удовлетворение” има общо с идеята на Юнг за синхронноста.

Хвалят я куп авторитети, от които са ми познати или любими Далай Лама, Кен Уилбър, Лари Кинг, Михаил Горбачов, Шърли Маклейн, Джоан Борисенко, Бърни Сийгъл, Уейн Дайър.

Книгата на английски и на български.