полетът на костенурката

Всъщност се събудих не с мисли за работата, а с мисли за взаимоотношенията – любовни, родитело-детски и т.н. И някак стигнах до работата. Щото всичко е някак свързано. Но това е друга тема.

Мислех си за разочарованията и страданията в човешките взаимоотношения. Толкова често страдаме, защото някой се е държал не така, както ни харесва. Ако се беше държал иначе, щяхме да сме щастливи … или поне така си мислим.

Сега изобщо няма да говоря за случаите на съзнателно физическо и емоционално малтретиране. Ще говоря за случаите, в които някой прави нещо, което смята, че е в реда на нещата – да речем излиза с приятели да пие бира, вместо да се види с гаджето си; когато порасналите деца предпочетат да четат книги вкъщи, вместо да гостуват на грижовната си възрастна майка. Но докато въпросният смята, че прави нещо в реда на нещата, гаджето и майката са с разбити сърца. За тях това поведение е знак за липса на обич. Според тях не е нормално един обичащ човек да предпочете да остане сам (с книга или без) или да излезе с други.

Какво се случва тук? Сблъсък на два реда на нещата. Но може да се случи и нещо още по-гадно. Човекът с бирата и книгата да е твърдо убеден в СЪЩИЯ ред на нещата. Да смята, че нормалното е да предпочита във всяка минута да е с любимата, не с приятелите или сам, да види мама през уикенда, при положение, че няма ангажименти. Е, да, ама не му се правят тези неща днес. Което го кара да се чувства гузен. След което може и да поразмисли и да стигне до извода, че може би вече не е влюбен или не обича достатъчно мама. И да се чувства мноооого кофти.

Защо става така? Защото доста от нашите представи за нещата са фиксирани. Щом нещо се случва по различен начин, значи не е същото нещо.

Всъщност, когато разсъждаваме така, ние демонстрираме голямата си привързаност към формата, както и липсата си на разбиране за същността.

Смятаме, че любовта към гаджето непременно означава да предпочиташ да прекарваш всяка свободна минута с нея, че любовта към майката непременно означава да я посетиш през уикенда, освен ако не си зает с нещо неотложно.

Любовта, както и всички останали неща, може да се проявява по много начини. Някои хора отварят очите си за тях и са щастливи. Други не могат и страдат. Както казваше една моя приятелка, “Любовта няма нищо общо с понасянето.” Тя беше фен и на поговорката:

some are wise

and some are otherwise

към която беше добавила

and some are othersize

И знаете ли какво? Онзи ден имаше рожден ден. Не само че не й се обадих, ами не й пуснах sms даже. Не ми се занимаваше с това. И ако тя е otherwise, може да се обиди. Но ако е wise, едва ли е обърнала внимание. А на мен не ми пука как се чувства? Ами честно казано, не ми пука особено – ако я заболи, има шанса да помисли мъничко и да разбере, че ако хората не смятат поздравленията за рожден ден за твърде важни, това не ги прави не-приятели. В резултат, на следващия си рожден ден ще бъде доста по-щастлива.

Може и така.

Много пъти съм давала съвети на различни хора как да си намерят (нова) работа. Повечето от тях не са се възползвали от съветите ми. Не знам дали е уместно точно аз да давам такива съвети. При мен изглежда, че всичко се свежда до невероятен късмет. Да, работила съм бая години по 12 часа и повече. Да, налагало ми се е бързо да научавам доста неща.

Но ако повечето хора бяха имали възможностите, които ти си имала, те също щяха да работят по много и да учат.

Така казват и те, но на мен често ми се струва, че нямаше да го правят, защото са имали такива възможности, но са се държали така, сякаш ги нямат. Въпреки това, често когато говоря с такива хора, се случва да се чувствам гузна заради късмета си. Често ме е било и яд на тях и съм смятала, че са откровени мързеливци, които просто си намират оправдания. Тази сутрин, обаче, се събудих с прозрение: може и да имат възможности, но не ги виждат; след като не ги виждат, все едно ги нямат. Каква полза от възможност, която не виждаш?

Чакай, чакай, но ти каза, че те казват, че ако имаха възможността, ТОГАВА биха положили усилия, ТОГАВА биха учили. Тука виждам една разлика: в повечето случаи ти учиш без непременно да виждаш възможност това, което научаваш да ти донесе пари (или каквото и да е), а след това, в доста случаи става точно така, че по някакъв начин то ти носи пари (или нещо друго). Без да се стараеш.

Точно ТОВА много хора смятат за късмет: пия си чая, чета си книжка, ровя си в нета, и хоп … нещата, които научавам в това време, в които даже не съм вложила усилие, ми помагат да си свърша по-лесно и по-ефективно работата, или прибавят някаква стойност към нея, заради което получавам повече пари, или просто се забавлявам повече, докато изкарвам обичайните пари.

Гузното гласче ми казва, че нямам право да говоря всички тези неща, понеже докато хората си блъскат на гадна работа за малко пари, аз съм си пила чая и съм имала време и оперативна памет да открия още начини да се забавлявам и изкарвам пари.

Чакай, чакай, но аз също съм работила здраво – много по-дълги часове от тези хора. Работила съм и неща, които не ми харесват особено – да речем, да превеждам по цяла нощ мъгляви “становища” на някой умник от местната управа. Или малоумни дипломни работи. Преподавала съм на студенти, които не познават часовник със стрелки, и месеци наред съм се мъчила да ги науча на “he is”, “you are”, за да ми кажат после, че “is”  е за женски род, а “are” за мъжки. Превеждала съм за хора, които са искали да ме пробутат като проститутка, които са ме заплашвали. Мислиш ли, че ми е било лесно?

Вярно е, че не ти е било лесно, но ти си имала тези възможности, докато много други хора не са ги имали.

Хм, мисля, че стигнахме до разликата между мен и някои хора, които нямат възможности. Не е само в това дали ги виждаш или не. Да кажем, че аз съм родена с повече късмет и виждам повече, Но освен това аз съм ТЪРСИЛА повече. Да не искаш да кажеш, че съм имала свободно време да го правя, след като всъщност съм работила доста повече часове от тези хора? Да, разликата е в това, че съм правила съзнателно усилие да открия възможности. Сутрин, преди дълъг работен ден съм сядала на терасата да пуша и да си записвам великите си идеи. Вечер късно, след като всички са заспивали, съм будувала да чета книги.

И така моето виждане на възможности е идвало благодарение на повечето опит и информация.

Ще кажеш, че съм имала късмета да попадна на тези неща. Вероятно. Но има и нещо друго. То е фундаментално и ирационално. Нарича се вяра – вярвала съм, че аз сама мога да създам възможности, когато ги няма. Не че винаги съм била в такава форма. Била съм нервна, отчаяна, уплашена ужасно много пъти. Но не съм можела да си позволя да потъна в това, защото е нямало на кого да разчитам и за една стотинка, а е трябвало да се грижа и за дете.

Всъщност в повечето случаи съм създавала възможности, отколкото да съм ги търсила, понеже можеш да търсиш само неща, за които знаеш, че съществуват. А какво ако тези, за които знаеш не ти харесват?

Ами правиш си ги сам. Възможностите. От нищото.

Как? Като работиш над себе си. Не като се мъчиш да промениш света. И когато промениш нещо в себе си, да речем научиш 2-3 нови нещица, започнеш да правиш 2-3 по различен начин, светът се променя и някак ти помага да направиш от идеята, от мечтата си реалност. Но това се случва чак когато у тебе узрее мечтата, когато “видиш” нещото, което искаш.

Оф, знам че ти говоря твърде мистификационно, като някой гуру-мошеник, обаче това е опитът ми. Просто споделям. Но гладният на сития не вярва.