полетът на костенурката

Когато съобщихме на майка ми, че от следващата седмица Стоян ще се занимава с лингвистика, тя изпадна в умиление и възторг и каза “Браво! Това е мечтата на майка ти. Ако не се беше родил ти, щеше да се занимава с това, ама заради тебе се отказа. Трябва да станеш много добър!”

Падна ми ченето.

Истината е, че това ми беше страст по едно време в гимназията, и ако ми е било толкова важно и след университета, никой не е щял да бъде в състояние да ми попречи да се занимавам с това – точно както липсата на учители и каквито и да било познати фенове на математическата лингвистика не ми попречи да решавам с кеф задачите от списание “Математика”. Но това е друга тема.

По-важното е, че не обичам поучителните разкази за саможертви, които се разказват с цел да се въздейства на някого в посока благодарност или мотивация да направи каквото искат от него. Аггггрх!

Разказите за болезнени раждания оглавяват изнудваческия списък. Следват недовършените образования. Въздържание на самотни родители от интимни връзки. Лишения в името на спестявания за бъдещето на детето.

Няма как да се похваля с нито една саможертва в името на Стоян, но не смятам, че това е нужно на което и да е дете. И никак не че честно да натоварваш когото и да било с такъв дълг.

Обясних на майка ми, че хич не ми харесва и я помолих ако е възможно да се въздържа от съчиняването на такива великомъченически поучителни повествования.

Много от нас са свикнали да казват, че здравето било най-важното. Други казват, че е любовта, която получават. Трети смятат, че ако имаха повече късмет или пари, всичко щеше да е супер.

Това, което смятам, че е най-хубаво, което бих писала и в поздравителните картички, ако не го избягвах, за да не правя лошо впечатление, щеше да бъде:

да пораснеш

Пожелавам го на всички деца, на техните родители, учители, познати и роднини. Колкото повече растеш, толкова по-малко значение има дали си идеално здрав или те обичат, дали имаш късмет или пари.

Мили деца,

изобщо не се подвеждайте от историята с хапчето, което Пипи пила, за да не порасне. Обърнете внимание, че дори заклинанието не е било “да не порасна”, а “да не порЕсна”. Истината е, че тя е била пораснала ПРЕДИ да пие хапчето. Пила го е за да не се превърне в лелка, което в нейния случай ми изглежда като излишно презастраховане.

изглежда свястно и умно момиче. Мисля, че донякъде болестта й е благословия. Благодарение на нея, тя е встрани от нормалния живот в ромската общност, и на 18 е все още госпожица. Може да не е ходила на училище след 8 клас, но пък сега чете книги. И мисля, че нямат телевизор. По 2 книги на седмица прочитат и двете сестри.

Албена Jr. може да се възстановява от туберкулоза и да има сериозен проблем с пикочния мехур (от това е починал баща й), но не мисля, че това й пречи да се заеме с някаква кротка надомна работа, в която може да се включват и сестра й, и баба й. Първото, за което се сетих е бродиране на гоблени. Сега се сещам и за плетене. За гоблените мога да я науча и аз (ще опресня при мама), но другото не го мога. Гоблените за мен са твърде затъпяващо и изнервящо занимание. Но биха могли да правят мартеници. Могат да започнат отсега. Не знам после как ще стане с продаването.

Айде, хора! Чакам идеи за физически ненатоварваща надомна работа за три жени, които живеят заедно. Изключвам постоянен силен шум, така че шевна машина не е подходящ инструмент, освен ако не се използва умерено.

Освен това искам да питам дали за това момиче не е по-здравословно да ходи на разходки, отколкото все да стои вкъщи? В тази връзка трябва да помисля за свестни зимни маратонки/боти.

Онзи ден Славея ми подари чудесни боти, които е обувала няколко пъти, но не смята да носи повече. Много маркови и много скъпи, и невъзможни за носене с панталони, които нося обичайно, пък и с тези, които нося необичайно (заради цвета). Мислех да си купя някакви свестни панталони. Това щеше да ми коства време и доста повече пари, отколкото да си купя спортни панталони. След това щеше да изисква и нов пуловер, вероятно. И накрая щях да се превърна в изискана дама.

Вероятно такава е била една от интимните мисли на Славея (нищо ново). Да, ама не! Албена доведе голямата си внучка, Албена (тази, която се възстановява от туберкулоза) на път за поликлиниката. След като не можах да изкопча от Албена информация за нуждите на семейството отвъд храната и лекарствата, съвсем интуитивно погледнах в краката на момичето и попитах “С тия маратонки ли ходиш през зимата?” Тя каза “Да.” Аз не признавам мадамските маратонки с тънка подметка (мисля, че гуменките са по-добрият им еквивалент), и това ме подсети за ботите. Това момиче има късмета да е колкото мен на ръст и размер на стъпалото, така че –познай! Ботите бяха сполетяни от съдбата на мадамските чехли, които Славея ми подари лятото. Чак след това разбрах, че тези маратонки били на съседката, която й казала, че може да ги взема назаем, когато й се налага да излиза.

С един куршум – два заека. Аз се спасих от похарчването на пари за панталони и пуловер, от фрустрации, които изпитвам, докато се опитвам да купя не-чалга дрехи в Хасково. А Албена и децата получиха пари за храна, за инжекции за 5 седмици напред, и за гумени ботуши за Албена.

Надявам се пияният комарджия, който ги тормози (хазяин), както и добрата му жена, с която се бият, да се изнесат по-скоро за чужбина и да оставят на рахат моите хора. Надявам се Албена да е напълно убедена, че ако не спази адета докрай, всичко ще е наред с живите и мъртвите. Хич ме ми е забавно да дам 20 лв на ходжата да пее, а след това да инвестирам в 3 анцуга за трима мъже (за благополучието на албениния син в отвъдното). Мисля, че е достатъчно да инвестираме в един. Ще преглътна някак ходжата. Мисля, че и самата Албена е придобила по-либерално отношение към мюсюлманските адети. За нея е по-важно да се моли на Аллах – това знаела, и на свой ред на това учи децата – да се молят за добрите хора, които им помагат. А когато хазяйката пита “Ха, за кого се молите?”, да казват “За нас.”